Всеки ден минаваме покрай тях, но сякаш не ги виждаме. Погледът ни се спира за секунди върху лицата им, преди още в същия миг да решим, че трябва да погледнем настрани. А те са част от Пловдив – от житейското разнообразие на един от най-големите градове в България. Те са ходещи истории, най-вече за трудностите, с които се сблъскваме, и провалите, от които не можем да се съвземем.

Днес ще ви разкажем историята на Чобата. Може да сте чували за него – това е един от най-запалените фенове на футболния клуб Локомотив Пловдив. От онези живи талисмани, които никой не е искал, но са там на всеки мач и крещят с пълно гърло в подкрепа на своя отбор. Отвън футболния запалянко обаче се крие личност със свой житейски път и свои интересни истории.

Владимир Петров Станчев е роден през 1962 година в Пловдив. И той самият не знае защо го наричат „Чобата”. Една от версиите е, че е учил в село с това име, при което негови познати започнали да го наричат така. „Ама аз съм от Пловдив, бе! Не съм оттам”, казвал им той, но не помогнало. Прякорът останал.

Не успял да завърши училище. Изхвърлили го още в 10 клас, защото налетял на бой на директора. „Сега, след толкова години, съзнавам, че това не беше правилно. Не трябваше да го правя. Но е късно вече за мен, няма за кога да ходя в училище”, разсъждава Станчев. След като напуснал училище, се захванал със собствения си „бизнес”, както сам го определя – събира хартии и картони и ги продава за вторични суровини. В онези времена нямал конкуренция в този толкова пренаселен бранш. „Изкарвах по 400 лева, когато хората взимаха заплати по 100-120 лева”, разказва той.

Предложили му работа в завод „Антон Иванов”. Като разбрал, че работата е на 4 смени, казал: „Не ме устройва”, и продължил с частния си бизнес. Един ден обаче решил да си пробва късмета в Германия. Продал колата си, продал втория апартамент (другият бил продаден още по-рано) и заминал на гурбет. Мислел там да си остане, но се върнал в родината през 1989 г., по време на промените. Върнал се с 15 хиляди германски марки.

И тук вече историята е по-мъглива. Човек би си казал, че добрите му години са свършили. Той обаче не е на това мнение. Върнал се е към „бизнеса”, макар цените на хартията да са паднали главоломно. Изкарва достатъчно пари да е доволен. Разказва, че живее в къща, ключ за която му дало семейство, заминало за Щатите. И най-важното – доволен е от живота.

Цялата история на Чобата чуйте от самия него в следващото ВИДЕО:


Още от ТРАФИК ТВ гледайте ТУК

TrafficNews.bg