Доклад на ЕК отчита, че България има най-висок процент на ученици с ниски постижения по четене с разбиране, математика и природни науки.

Докладът, включващ данни от Евростат, НСИ, от международното изследване за ученици РISA от 2012 г., от рейтинговата система на висшите училища, беше представен от експертите от ЕК - Франческа Криппа и Флорин Попа, предаде БТА.

На въпрос на какво се дължат тези слаби резултати на българските ученици, Флорин Попа отговори, че обучението по различни предмети, които не са свързани помежду си, дава по-нисък резултат.

Експертът заяви, че добрата новина е, че завършващите средно образование са повече, но по предварителни данни за 2015 г. 15% от осмокласниците завършват този клас, но не продължават да учат.

В доклада се отбелязва, че България наскоро е приела Закона за училищното образование, който ще осигури рамка за всеобхватни реформи, необходими в училищната система, сред които модернизиране на учебните програми и подобряване на обучението на учителите.

Делът на хората с висше образование в България на възраст между 30 и 34 години нараства устойчиво през последните 2 години. През 2014 г. той достига 30, 9 процента и е на път да достигне националната цел от стратегията "Европа 2020" - от 36 процента, се казва още в доклада.

Делът на жените чувствително превишава този на мъжете, като през 2014 г. е 39 процента спрямо 23, 4 процента за мъжете, се посочва в мониторинговия доклад за образованието и обучението за 2015 г. в България на Европейската комисия, представен днес на международното изложение "Образование без граници".

Повечето от данните в доклада обаче са от предишни години, а не от 2015 г.
Мониторинговият доклад се прави всяка година и неговата основна цел е за равенството при избора на образование и за подпомагане на учениците от малцинствата да имат по-добро образование, посочи Флорин Попа.

Посочва се също, че достъпът на децата в неравностойно положение до образование, в частност на ромските деца, продължава да бъде предизвикателство. Броят на записаните ромски деца за образование в ранна възраст е малък и почти една четвърт от ромските деца между 7 и 15 години са извън образованието.

Според данни от рейтинговата система на висшите училища в България, използвани в доклада, около половината от всички студенти учат в шест от общо 52 професионални области. Те са икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм.

През 2014 г. процентът на заетост на завършилите висше образование е намалял до 74,5 процента и е далеч под средния за 28-те страни от ЕС - от 80,5 процента. България е сред държавите в ЕС с най-висок процент на хората между 20 и 34 години, завършили висше образование и заемащи работни места, които традиционно не изискват такава степен на квалификация, се посочва в доклада.

Като проблем в българското образование, Флорин Попа открои липсата на преквалификации за възрастни, както и че няма преквалификации за работещите в здравеопазването, социалната дейност и хранителната индустрия.

Още новини ТУК

TNS.bg