Векове наред човечеството е било озадачавано от призрачните сини пламъци, танцуващи над мочурища и стари гробища. Наричани „блуждаещи огньове“ или ignis fatuus (от латински – „измамен огън“), тези явления са вдъхновявали безброй легенди за изгубени души, извънземни сили и зли духове, които примамват пътниците към гибел в тресавищата. Днес обаче науката окончателно отнема мистичния ореол на феномена, предлагайки логично и доказано обяснение за неговия произход.

Какво представлява „искрата“ в блатото?

Дълго време основната хипотеза се градеше около блатния газ. При разлагането на органични остатъци във влажни зони се отделят запалими газове, предимно метан, както и смес от фосфин и дифосфан. Уникалното при фосфина и дифосфана е, че те могат да се самозапалят спонтанно при контакт с кислорода във въздуха. Тази малка искра от своя страна би могла да възпламени по-големи обеми метан, създавайки ефимерен, хладен пламък.

Въпреки че тази теория звучеше правдоподобно, тя имаше едно голямо „но“: учените не можеха да кажат със сигурност какво точно служи за „кибрит“ в реални условия и при какви обстоятелства започва горенето. Източникът на запалване оставаше неизвестен, оставяйки вратичка за мистични интерпретации.

Новото откритие: Микросветкавици и спукани мехурчета

Ново изследване, публикувано в научното списание PNAS, хвърли светлина върху тази загадка. Екип от учени предложи теорията, че причината за запалването са така наречените микросветкавици – миниатюрни, спонтанни електрически искри.

Експеримент, проведен в лабораторни условия, демонстрира механизма на това явление: изследователите са пропускали мехурчета метан и въздух през вода. В момента, в който тези мехурчета достигнат повърхността и се спукат, те образуват микроскопични капчици. Поради разликата в електрическите заряди на повърхността на тези капчици възникват миниатюрни искри. С помощта на високоскоростни камери и прецизна апаратура учените са потвърдили, че енергията на тези микропроблясъци е напълно достатъчна, за да задейства химическата реакция между метана и кислорода, създавайки характерното синьо сияние.

Защо днес виждаме тези огньове по-рядко?

Въпреки че новото изследване се смята за изключително убедително, някои експерти, цитирани от New Scientist, призовават към предпазливост, тъй като условията в лабораторията не винаги съвпадат напълно с тези в природата.

Интересен е и въпросът защо в наши дни съобщенията за блуждаещи огньове са станали значително по-малко. Едно от логичните обяснения е свързано с прогреса: в миналото пътниците често са носели със себе си фенери с открит огън. Именно те може да са служили като външен източник на запалване на блатния газ, докато хората са преминавали през заблатените местности.

Практическо приложение на „призрачния“ пламък

Освен че разгадава една от най-големите природни мистерии, това откритие може да има и неочаквано бъдеще в индустрията. Учените посочват, че разбраният механизъм може да се превърне в екологично чист начин за стартиране на химични реакции, което би било значима стъпка напред в съвременната химия. Така някогашният „пламък на духовете“ днес проправя път към иновативни и „зелени“ технологии.