Колекционерът Христо Чиплаков представя изложба с най-ценните си творби в Галерия "Капана". Публиката може да види творби на знакови български художници. Изложбата продължава до 2 юни и е с вход свободен.

Меценатът застана зад микрофона на TrafficNews, за да разкаже за началото, емоциите и радостта да общуваш с големите артисти на Пловдив.

- Г-н Чиплаков, колекцията ви впечатлява с факта, че обхваща 150 години в хронология българското изобразително изкуство. Как се събира такава колекция и как започнахте? 

- Колекцията е събирана цял един живот. Бях на 22 г., когато започнах работа в Ателието на реставраторите в Стария град. Възстановявахме паметници на културата в цяла Южна България. Заедно с колегите ми ходехме в една култова кръчма в Стария град на ул. „Кирил Нектариев“ 15 на легендарния кръчмар Кольо Абито. Там на обяд се събираше цялата пловдивска бохема, в това число и гилдията на художниците, сред които Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Христо Брайков, Георги Бояджиев, Христо Стефанов. Често с тях беше и кметът на Стария град Атанас Кръстев.  През уикендите към нас се присъединаваха Тома Томов, Димитри Иванов, Любомир Левчев и други. 

Тежка мъжка компания, която – съвсем естествено – водеше разговори най-вече за изкуство и жени. Именно по това време се сближихме с Енчо Пиронков. Първата картина в колекцията ми е негова.  Тогава рисуваше картини с по-малък мащаб, не широкоизвестните ни монументални творби, които можем  да видим в експозицията в Стария град. Радвам се, че подпомогнах издаването на представителния му каталог преди време заради старото ни приятелство. 

По време на тези сбирки художниците спореха, разказваха какви са търсенията им, по кое течение в изкуството са се увлекли. Имаше ги, разбира се, и интригите, но трябва да отбележа, че те бързо се забравяха. 

Така започнах и това се превърна в моя страст. Когато имах възможност, купувах картина и успоредно с това събирах литература за всеки автор, за да  знам пътя, който е извървял. 

Бяха ми особено интересни историите на старите майстори, които са показвали изкуството си от Виена до Мюнхен, през Брюксел, до Рим и Париж. Участвали са в изложби, получавали са награди, били са високо ценени, а в родината си са потънали в забвение. Пример за това са Георги Митов и Гошка Дацов. 

- И сега показвате част от колекцията в изложбата в галерия „Капана“… 

- Реших по повод 80-годишнината си да покажа част от нея, да. Колекционерството е като наркоманията, пристрастяване, което трудно може да бъде преодоляно. Казваш си: „и това трябва да го имам, и онова трябва да го имам“. И така – цял живот.

Споделям с публиката своята страст, показвайки най-хубавите творби в изложбата. Тя е придружена с обемен каталог на колекцията, в който съм включил 175 български художници. Става дума само за български творци – стари майстори и съвременни художници. 

- А някой консултираше ли ви в събирането ѝ?

- Близък съм с Митко Инджов. Ходехме в едно заведение в близост до галерията му, а там се събираха съвременни автори – Радул Шишков, Чавдар Пашев, Георги Симов, Георги Кононец и др. Познавах се с тях, говорехме. Купувах картините им, защото виждах таланта им.  Участвал съм и на търгове като този, организиран за от организацията на Димитровците начело с Димитър Георгиев. Така постепенно започнах да ставам популярен и започнаха да ми предлагат картини. 

- Случвало ли ви се е да ви предлагат ментета? 

- Да и то го е правил близък човек – художник.  Затова и когато купувам картини, търся експертизата на специалисти. 

- Има ли някаква любопитна, интересна история около някоя от картините ви? 

- Да,  един рилски пейзаж на Иван Тричков. Купих картината и на гърба ѝ открих надпис „На учителя с любов“. Стана ми много интересно и разбрах, че художникът  е бил много близък със семейството на Петър Дънов. Оказва се, че картината е красяла дома на духовния учител близо четвърт век и по неведоми пътища стигна до мен. Посетителите ще могат да я видят в изложбата. 

- Как подхождате към колекционерството - обновявате ли си колекцията или я обогатявате? 

- Обогатявам я. Имам си собствена галерия в доходната сграда, където е офисът ми. Преди време, когато ми омръзна картините да стоят разпилени из различни помещения, извиках специалисти и на 400 кв. метра  площ, в две зали ми направиха галерия с професионално осветление и от тавана до пода има картини. 

- Много ми е любопитно как гледаше на тази ваша страст съпругата ви, защото това е скъпо хоби… 

- Съпругата ми беше ерудиран човек, по професия беше лекар. Имаше голям афинитет към изкуството. Правил съм си експерименти. Като ми се предлага картина, казвам Анелия, хайде с мен. Гледахме по няколко картини и тя безпогрешно откриваше съкровището сред тях. 

У дома е пълно с картини. Където няма прозорци, стените са отрупани с картини. В такава атмосфера е минал живота ни. 

- Как се поддържа тази огромна колекция? Все пак тя изисква почистване, реставрация. 

- Когато купя картина, първата ми работа е да я дам за реставрация – за почистване, за лакиране, ретуш, подмяна на рамки и подрамки. 

- Имате ли любими картини? 

- Вие омъжена ли сте, имате ли деца? Това е все едно да ви попитам имате ли си любимо дете. Всички са ми любими, но все пак трябва да призная, че имам слабост към Жорж Папазов. Може би това се дължи на това, че са били световноизвестни в Европа и световнонеизвестни в родината си България.  Някои от тях са участвали във воините, били са в окопите, връщали са се болни, а после са дамгосани като дисиденти и врагове на народа. 

Бенчо Обрешков умира в Чирпан. Нямало е какво да яде. Носителят на Гран-при в Париж е гладувал! Ходел е на пазара и са му давали 2 риби. Едната я готвел, а другата – рисувал. Димитър Кезаков-Нерон също умира в мизерия в  една колиба в Божурище край София. Много са примерите. 

-  Много ми е любопитно как виждате бъдещето на тази колекция. В света има множество примери колекционери като вас да направят частни музеи. 

- Първо ми се иска през тази изложба да видя какви ще са реакциите на публиката.  После обмислям варианта да основа фондация, която да се грижи за колекцията. 

- А имате ли свой наследник, който е поел от страстта ви към изкуството? 

- Времето ще покаже. Надявам се, че ще има наследственост в това толкова интересно и ценно занимание. 

- Да се върнем към изложбата. Как селектирахте картините, защото това, което е експонирано в галерия „Капана“ е само част от колекцията ви. 

- Селекцията я направихме заедно с Чавдар Попов и Красимир Линков. На три пъти се наложи да отсяваме, защото галерията разполага с конкретно пространство и няма как да покажем всичко. В каталога също не са представени всички творби, защото имам от някои автори по няколко. Но с общи усилия успяхме да изберем картините на знакови български художници – от стари майстори, до съвременни, за да покажем лицето на нашето изкуство.

Снимка: Градска художествена галерия