54% от българите вярват на националните медии като източник на достоверна информация. Това показва проучване на Евробарометър, проведено между 23 октомври и 17 ноември сред 1011 души у нас.

За сравнение, в Европейския съюз този дял е 60%.

49% от сънародниците ни обаче са на мнение, че медиите не са свободни от политическо и икономическо влияние. Такъв е дялът по въпроса и в ЕС.

По-висока оценка, с 2/3 утвърдителни отговори, получават твърденията, че медиите предоставят разнообразие от възгледи и мнения (България - 67%; +1; ЕС - 69%; -1).

Над половината българи смятат, че сънародниците им не са добре информирани по темите, свързани с ЕС, и този процент съвпада с общоевропейската тенденция (България - 59%; -1; ЕС - 61%; -2).

Барометър отчита, че най-ползваната като източник на информация медия в България продължава да е телевизията в традиционния ѝ вариант (ползвана поне веднъж седмично от 96% в България и 89% в ЕС). Следват социалните мрежи (България - 74%, ЕС - 68%), интернет и радио (България - 66%; ЕС - 70%). Дяловете на подкастите са под 30% и в България, и средно в ЕС, докато средноевропейските равнища са доста по-високи по отношение на ползването на печатна преса (България - 36%; ЕС - 46%) и телевизия, приемана през интернет (България - 24%; ЕС - 38%).

Най-често използваният от българите и европейците източник на новини за европейска политическа тематика е телевизията (общи канали - 66%, новинарски - 58% в България, сравними резултати със средноевропейските нива). Сънародниците ни обаче много повече се информират чрез социалните медии (България - 40%, ЕС - 30%) и много по-малко чрез специализирани информационни сайтове (България - 26%; ЕС - 40%), печатна преса (България - 16%; ЕС - 26%) и радио (България - 24%; ЕС - 34%).

У нас се наблюдава и по-високо доверие в социалните мрежи, като това намира израз в по-положителна оценка за достоверността на политическото съдържание в тези платформи.

Българите оценяват много високо социалните мрежи като начин да останат в течение на политически въпроси и като средство за свободно изразяване на мнение по политически въпроси.

Сънародниците ни значително по-рядко декларират, че попадат на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (България - 51%, -8; ЕС - 68%; -1). Сред българите се отчита лек спад в оценката за обществената вреда от дезинформацията. По-малко от 70% от тях възприемат фалшивите новини като проблем в национален план, с намаление спрямо предишния наблюдаван период, докато в ЕС този резултат остава без съществена промяна (България - 68%, -8; ЕС - 77%; +1).

По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското обществено мнение е в унисон със средноевропейските нива, но отново показва тенденция към спад (България - 78%, -5; ЕС - 81%, =).

Около 2/3 от българите считат, че социалните медии са модерен начин, чрез който могат да се информират за актуалните политически събития (България - 70%, -3; ЕС - 67%, +1). По-малък e делът на българите, които не вярват на информацията по политически въпроси в социалните мрежи, докато на средноевропейско равнище този дял остава значително по-висок (България - 44%, -5; ЕС - 60%, =).

Българите са по-склонни, в сравнение с гражданите на ЕС, да гледат на социалните мрежи като на подходящо средство за изразяване на мнение по политически теми (България - 66%, -2; ЕС - 61%, =).