Шумно обявеното от финансовия министър Гълъб Донев орязване с 10% на разходите за възнаграждения в публичния сектор няма да засегне едни от най-скъпите системи в държавата – Министерство на вътрешните работи, армията, службите и общините.

Това става ясно от указанията на финансовото министерство към бюджетните организации, които трябва спешно да подготвят разчетите си за бюджет 2026 до 21 май.

Само ден по-рано на специален брифинг Донев обяви, че кабинетът „затваря кранчетата и спира държавната хранилка“, а разходите за персонал ще бъдат намалени с 10% още от 1 септември.

Финансовият министър увери, че няма да има директно рязане на индивидуални заплати, а икономиите щели да дойдат чрез съкращаване на незаети щатове и преструктуриране на администрацията.

От публикуваните указания обаче се вижда, че от ограниченията са извадени служителите по специалните закони – полицаи, военни, служители на Държавна агенция „Национална сигурност“, Национална служба за охрана, общински администрации и част от държавните лечебни заведения.

На практика това означава, че най-големите разходи за персонал остават почти недокоснати поне през 2026 година.

Правителството все пак заявява намерение да прекрати автоматичното увеличение на възнагражденията, обвързани със средната работна заплата за страната – механизъм, който доведе до сериозен скок на доходите в сектор „Сигурност“ и „Отбрана“.

Това обаче няма да стане веднага.

От документите на финансовото министерство става ясно, че промените ще се отложат за 2027 година, когато трябва да бъде въведен „нов общ подход“ за увеличение на разходите за персонал с еднакъв процент за всички бюджетни организации.

На практика кабинетът първо ще трябва да промени специалните закони, в които са записани формулите за автоматичен ръст на заплатите в МВР, МО и службите.

Именно тези текстове през последните години доведоха до рязко увеличение на разходите за персонал и до сериозно разминаване между възнагражденията в силовите структури и останалата част от държавния сектор.

Така засега остава неясно какъв реален ефект ще има обявеното „затягане на кранчето“ и дали то изобщо ще помогне за свиването на бюджетния дефицит под критичните 3%.

Особено след като най-големите системи с най-висок натиск върху бюджета поне засега остават извън ударите на финансовото министерство.

Очевидно и това правителство няма да се заеме с дългоочакваната реформа в МВР, където работят над 6000 пенсионирани служители, които освен заплата , получават и солидни пенсии. 

Абсурдът, който цари от години в МВР противоречи напълно с философията на ранното пенсиониране, което се полага на служителите на министерството.  Ранното пенсиониране, максималния размер на пенсията и привилегиите, които получават под формата на 20 заплати , са заради тежките отговорности , които служителите на реда носят, докато изпълняват служебните си задължения.  Щом обаче големият процент полицаи предпочитат да работят до 60 години и не считат, че са с изчерпан ресурс, тогава по всяка вероятност законодателят трябва да преразгледа Кодекса за социално осигуряване в частта, която касае сектор „Сигурност”. 

Подобна система, при която служителите на реда, да получават едновременно пенсии и заплати няма в нито една европейска държава, а едва ли има и аналог в света.

Основателен е въпросът  щом 6200  души от системата могат да работят след пенсиониране, то не е ли време да им се вдигне пенсионната възраст?

Въпреки, че проблемът е сериозен, през последните 10 години няма министър , който да е успял да разсече гордиевия възел. Гражданите очакват да получат една доста по- модерна полиция – без излишна администрация, без дублиращи структури, дигитализирана, без скрита администрация / служители с полицейски правомощия, които са на административни дръжности/, с редовни и реални обучения на състава. Вместо това единствената реформа, която се прави е във възнагражденията.