Шофьорът на този бус ПРОТЕСТИРА. Той не е доволен от управлението на държавата и заявява, че няма да играе по "техните правила" /разбирай правилата, които държавата налага/. Също така твърди, че е един от 2 500 000 българи, които също не искат да спазват тези правила. Залепил е простестната декларация на задното стъкло на микробуса си, за да може да направи протеста си достояние до повече хора. Същият този недоволен гражданин - очевидно участник в Народния събор, който се проведе през уикенда в парк Лаута, е влязъл с буса си в парка и го е паркирал директно в зелената площ. Вероятно Наредба №1 на Община Пловдив също не му харесва, но това е обяснимо тъй като регистрационният номер на превозното средство показва, че е столичанин или поне от София - окръг. 

На този "пазител на народните традиции и обичаи" не му харесват правилата. Той иска да си паркира колата в тревата, за да може да му е под ръка. Не го е грижа нито за природата, нито хората, които утре ще разхождат децата си в парка. Той ПРОТЕСТИРА! Иска нови правила - такива, които са създадени специално за него. Правила, които да улесняват неговия живот. Като например правилото да можеш да си паркираш буса в парка. 

"Колегата" му от Плевен също вероятно ще го подкрепи. И той смята, че най-удобният паркинг за фиата му е някъде на сянка, между дърветата. 

Правилото отпадъците да се изхвърлят на определените за целта места също е затруднило някои от посетителите на събора. Защото са изхвърлили цяла чанта опаковки, бутилки и мазни тарелки само на 5 - 6 метра от най-близкия кош. Това вероятно също е някаква нова форма на протест.  

Патриотизмът не е да си облечеш народна носия или да си татуираш знамето на бицепса или лика на Ботев на гърба. Пеенето на народни песни и наздравиците с руйно вино далеч не изчерпват съдържанието на това понятие. Спазването на правилата - тези общочовешките - е един от основните принципи на патриотизма. Като например да пазиш природата на страната, която твърдиш, че обичаш.