Последиците от изменението на климата върху психическото здраве доведоха до ново разстройство: еко тревожност, и то засяга предимно младите хора.

То е част от тревожните разстройства, често срещани по целия свят, и е пряк резултат от увеличена загриженост за околната среда или по-скоро за здравето на планетата.

През последните 30 години разпространението на този тип разстройство се е увеличило в световен мащаб според проучването за глобалната проява на болестите на Университета във Вашингтон за психично и физическо здраве.

Американската психологическа асоциация го определя като „хроничен страх от екологичен колапс“.

В какво се изразява това? Как го преживява човекът?

Гинес Наваро Карийо, професор и изследовател в областта на социалната психология в университета в Хаен, уверява в статия, публикувана в The Conversation, че екологичната тревожност съдържа чувство на загриженост относно изменението на климата и отрицателни емоционални реакции, свързани с предвиждането на последиците от тях, които се считат за вредни.

Човекът търпи негативни емоции пред промените в околната среда, страх от техните най-драматични последици или безнадеждност пред щетите, които ще причини на бъдещите поколения.

Как еко тревожността влияе на психическото здраве?

Очевидно хората, които са най-загрижени за околната среда, са най-склонни да страдат от еко тревожност.

Според проучване на Университета в Нотингам, проведено с участници от 25 страни, включително Испания, екологичната тревожност засяга психичното здраве.

Най-честите симптоми са следните:

  • по-голяма склонност към безсъние
  • нервност, раздразнителност и стрес
  • леки прояви на тревожност

При тежки случаи или при хора, склонни към тревожност, прекомерната загриженост за околната среда може да предизвика чувство на задушаване, пристъпи на паника, пристъпи на гняв или депресия - екодепресия.

Младите хора са най-засегнати

Младите хора са най-засегнати от този проблем. Може би защото са по-социално осъзнати, или може би защото идеалистичните или импулсивни нагласи са по-чести по време на младостта.

Така или иначе притеснението съществува. Проучване, проведено от Avaaz сред 10 000 млади хора в Австралия, Бразилия, Финландия, Франция, Индия, Нигерия, Филипините, Португалия, Обединеното кралство и САЩ, разкрива, че 75% от младите хора смятат, че бъдещето е страшно поради промяната на климата.

Avaaz е американска гражданска организация, която насърчава гражданския активизъм по въпроси като изменението на климата или правата на човека.

Според това проучване, най-голямото, провеждано някога, върху тревожността за климата и младите хора, 6 от 10 млади хора на възраст между 16 и 25 години са много или изключително загрижени за изменението на климата.

45% признават, че чувствата им относно изменението на климата влияят негативно на ежедневния им живот.Повече от 50% от анкетираните казват, че са изпитвали страх, тъга, безпокойство, гняв, безпомощност и вина.

64% от младите хора казват, че правителствата не правят достатъчно, за да избегнат климатична катастрофа.

Причини за еко тревожност 

Причини да се тревожим за здравето на планетата не липсват. Глобалното затопляне причинява 1 от 3 смъртни случая, свързани с горещината в редица страни, според международно проучване с участието на Висшия съвет по научни проучвания.

В Испания, столицата е на първо място в класацията за смъртност, свързана със замърсяването с азотен диоксид, токсичен газ, произведен от пътния трафик. А Барселона се нарежда на шесто място. Това са резултатите от изследване на Института по глобално здраве в Барселона, публикувано в The Lancet Planetary Health.

Замърсяването вече е четвъртият рисков фактор, причиняващ по-голяма сърдечно-съдова смъртност, само след хипертонията, тютюнопушенето и лошата диета, посочва Испанското кардиологично дружество - SEC.

С тези данни отчасти се разбира какво мислят някои експерти: еко тревожността не трябва да се счита за психично разстройство, а по-скоро за „порив на здравия разум“ в лицето на климатичната криза, в която се намираме.

Как можем да помогнем на някого, който е засегнат от еко тревожност?

Ако кажете на някой с еко тревожност, че притесненията му са преувеличени или неоснователни, това няма да помогне.

Експертите съветват да имаме емпатично отношение и да ги изслушваме. Чувството за подкрепа помага да се противодейства на страха.

Оттам нататък трябва да им помогнем да канализират емоциите си и да управляват по-добре стреса. Ако не успеят сами, препоръчително е да отидат на терапевт. В крайна сметка става дума за безпокойство, породено в случая от страх от изменението на климата.

Източник: Puls.bg