1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1864 г. – Тропически циклон разрушава почти напълно индийския град Калкута, загиват над 60 хил. души.
1878 г. – Избухва Кресненско-Разложкото въстание.
Кресненско-Разложкото въстание, известно още и като Македонското въстание, е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България. Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, Методий Кусев, Васил Диамандиев и други и на комитетите „Единство“. Започва подготовка за въстание. На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Османската империя райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България. Към 19 декември 1879 година българи от Македония изпращат Мемоар до Великите сили, с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи.
1879 г. – Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди прави първа копка за възстановяването на Стара Загора.
1910 г. – Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.
1931 г. – Американците Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън извършват първия полет над Тихия океан, прелитайки 8000 км от Япония до Америка за 41 часа и 31 минути.
1944 г. – България във Втората световна война: В Крайова е сключено споразумение между България и представители на съпротивата от окупирана Югославия за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.
1962 г. – Състои се премиерата на Доктор Но – първият филм от шпионската поредица за британския таен агент Джеймс Бонд.
2019 г. – Слави Трифонов учредява партията си „Няма такава държава“
Родени на този ден са:
Александра Жекова е българска сноубордистка. Влиза в сноуборда през 1999 г. Тренира при баща си Виктор Жеков, който води състезателката ни по ветроходство Ирина Константинова на игрите в Атина, майка ѝ е Божана Жекова. Златен медалист от Зимната Универсиада през февруари 2015 в Сиера Невада (Испания). Александра завършва френската гимназия в София, а после специализира в Националната Спортна Академия. Тя е спортист на Българската Ски Федерация. Жекова е на първо място в общото класиране на Европейската купа през 2006. През 2010 г. носи знамето на България на откриването на Олимпийските игри във Ванкувър. Жекова е сочена като най-голямата надежда на България за медал от Игрите във Ванкувър. По време на квалификацията тя пада и разтяга мускул, с което приключва участието си на Олимпиадата. Първата си победа за Световната купа по сноуборд печели през март 2011 г. в дисциплината бордъркрос в Ароза (Швейцария). На Олимпийските игри в Сочи 2014 достига успешно до финалите на бордъркрос, където успява да се задържи трета до момента, в който италианката Микела Мойоли ѝ препречва пътя на метри от финалната права. В крайна сметка Жекова завършва състезанието пета. През свободното си време практикува уиндсърф, мотокрос, уейкборд, сърф, планинско колоездене, скейтборд, бадминтон, скуош, голф, езда, дайвинг, фитнес и други спортове. На 11 декември 2015 Александра Жекова взема участие на Световната купа в Montafon, Австрия. На 5 март 2016 година печели старт от световната купа във Вейсоназ, Швейцария. На 18 април 2019 година обявява, че прекратява спортната си кариера, а тази година стана и майка на момиченце, което се казва Христина.
Кейт Уинслет е британска актриса. Лауреат на награда BAFTA (1996), седем пъти номинирана и веднъж носител на академична награда „Оскар за ролята ѝ в „Четецът“ и четирикратен носител на Златен глобус. Най-известните ѝ филми са „Разум и чувства“ (1995), „Титаник“ (1997), Айрис (2001), „Животът на Дейвид Гейл“ (2003), „Блясъкът на чистия ум“ (2004), „Малки деца“ (2006) и „Четецът“ (2008). Кейт Уинслет е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса ѝ към драматургията.
Още от категорията
На този ден: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската операция