
През 1880 г. на мястото на сегашния площад „Съединение" е имало място с разхвърляни малки къщички, бараки и една полуразрушена джамия. Това място до река Марица е разчистено и върху него на площ от 51 декара е оформен вълшебен парк. Преди това в Конака, които е построен върху този терен през пролетта на 1878 г. е настанен губернаторът генерал Столипин. В него заседава и първият общински съвет на Пловдив.
През май 1879 г. стопанин става Александър Богориди, назначен от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Обзавеждането в конака е повече от скромно, а чуждестранните журналисти го определят направо като мизерно. Семейство Богориди се заемат да направят подобрение на обстановката, обаче депутатите в Областното събрание на Източна Румелия категорично отказват да признаят такива разходи. Все пак се стига до промяна, само че не в „двореца“ (конака), а в двора пред него и Пловдив получава едно от своите чудеса – Княжеската градина, която сякаш изниква изпод земята още същата година. Създател на градината е швейцарецът Люсиен Шевалас, който преди това е градинар на френския крал Наполеон III, а след 1885 г. се грижи за градините в сараите на султан Абдул Азиз в Цариград.
Шевалас пристига в Пловдив по молба на княз Богориди, за да помогне при оформянето на парк при „двореца“ на генерал-губернатора. Според уговорката със султан Абдул Азиз, градинарят трябвало да свърши работата в Пловдив за две-три седмици. Шевалас обаче не бърза. Той е привлечен от мисълта да очертае насоките за бъдещето на парковете в Пловдив, като свърже Градската градина (Дондуковската) построена същата 1880 г. при сегашния Природонаучен музей с Княжеската градина, река Марица и буйната растителност по бреговете, както и вълшебните островчета по течението на реката. Големият пловдивски летописец Никола Алваджиев пише в потвърждение на тази идея, че Княжеската градина е оформена в близост до Първата градска градина (Дондуковската) откъм южната си страна и до река Марица на север. Тази взаимна връзка на двете градини и река Марица е определяща за формирането на една екосистема – идеята на Шевалас. Михаил Маджаров обяснява, че градината е нещо разкошно. Дълго време тя е затворена за посетители.
Едва през 1884 г. вратите й са отворени за жителите на града и гостите му един път в седмицата и то само за четири часа. Тя се състои от две части: едната с плодни дръвчета, а другата с паркови алеи и декоративни дървета. Тогава любопитните тръгват по широките алеи, насипани със ситен пясък. Пред тях се отварят слънчеви поляни, обсипани с цветя. Стройни дървета, бамбук, пинии, кактуси, кипариси и други екзотични растения, много пейки и фонтани. Близо до „Двореца“ (конака) пък има палми. Има и висока оранжерия с остъклен покрив, пълна с красиви цветя. През пролетта цветята от цветарника се изнасят по парковете и се подреждат в различни фигури. Отглеждат се гергини, хризантеми, петунии, бегонии, лян, (зокум, олеандър), пълзящи рози, розмарин, хортензии, азалии и други. Градината, чиято площ е разширена на 52 декара от Шевалас още през първата година е покрита със зелен килим, изпъстрен по-късно с кокичета, минзухари, куковиче грозде, гарванов лук, зимбак (перуника, ирис), миризлива теменужка и други местни естествени цветя.
В южната част на градината също има пясъчни алеи, сенчести беседки, разноцветни храсти и подредени широки скамейки. Ученици, военни и граждани използват момента да си направят снимка за спомен върху фона на кичестите дървета и цветните фигури. В северната част на градината е овощната градина. Тук се отглеждат и прочутите бели ягоди, за които тогава се разправя, че са донесени от далечна земя, а всъщност Люсиен Шевалас ги открива в село Веригово (сега квартал на Хисар). В съседство са огромните френски ягоди, а в крайния ред ухаели техните събратя от Родопите. Градината от трите си страни е заградена с висока каменна ограда, а откъм река Марица я закрива гъста растителност. Стройни албанци с червени кепета пазят пловдивската забележителност. На 15 август 1892 г. в Княжеската градина са подредени масите за празничната вечеря, дадена от българския княз Фердинанд по повод откриването на Първото българско изложение в Пловдив.
Става традиция на двора до градината да се чества Денят на славянските просветители Кирил и Методий, на южната площадка пред конака се извършва водосветът на Богоявление, а в северната част се наблюдава хвърлянето на кръста в ледените води на река Марица. Тази приказка приключва през 1918 г., когато градината е предадена на Земеделското министерство. Редките цветя и храсти са разпродадени на безценица, много от дърветата изчезват, оранжерията – разбита и разграбена. През 1928 г. в Пловдив пристига Вюртенбергският херцог Албрехт-Ойген, който е женен за дъщерята на Фердинанд Надежда Клементина Мария Пия Мажелла Българска.
Най-напред Херцогът иска да го заведат в Княжеската градина, за която е слушал много разкази от съпругата си. Когато отиват до мястото на унищожения приказен парк, княгинята се обърнала към българския цар Борис III и с тъга казва, че това за нея е била най-красивата градина, която може да се види. Нямало друга като нея. Царят и управниците на Пловдив виновно мълчат. По едно време княгиня Надежда вижда беседката, която е била любимо място на баба й Клементина, оцеляла сред бурените като по чудо.
Из "Енциклопедия на Пловдив" от Божидар Тотев
Акценти
Виж всички



Изведнъж стана ясно, че са пълни идиоти


Над 3000 деца минават месечно през Детското спешно в Пловдив



Темите на Traffic News
