Поколението Z често е обвинявано в какво ли не – че живее през екрана на телефона, че губи връзка с реалния свят, че трудно общува и рядко проявява интерес към случващото се около него. Сред шумните обобщения обаче винаги има хора, които доказват, че зад етикетите стоят много различни истории.

Една от тях е тази на 19-годишната Ирена Димитрова от Пловдив. Тя завършва елитната школа на Английската гимназия с отлични оценки, а на матурите постига резултат от 6,00 по БЕЛ и 5,98 по Немски език. От първи клас танцува народни танци в ансамбъл „Тракия“, а от трети пее в хор „Детска китка“. Има зад гърба си участия и конкурси в Япония, САЩ, Италия, Полша, Гърция и още редица държави. Успоредно с това полага изпити за езикови сертификати, подготвя се за кандидатстване в университет и вече планира следващата стъпка – да изучава право.

Прави впечатление обаче, че когато говори за успеха си, Ирена рядко споменава оценките. Много по-често говори за любопитството, което я води по пътя към него. То е нещото, което преминава като нишка през целия ни едночасов разговор заедно. А докато обсъждаме как преминава ежедневието на един толкова зает човек, разбирам, че Ирена често „тича“. Надбягва се с времето, за да бъде точна за репетиции, концерти, дълги пътувания. За да смогне за всичко, което намира за важно, се подлага на ранни ставания, безсънни нощи и непрекъснато движение между училище, сцена и учебници.

И макар с усмивка да признава, че ще се радва, ако денонощието трае по-дълго от 24 часа, споделя, че има натрупана умора. Но има и нещо друго – убеждението, че колкото повече правиш, толкова повече можеш.

„Една от най-ценните неща, които съм получила благодарение на заниманията извън училище, е дисциплината. Това, че знаеш, че трябва да си там, защото от теб зависят още 20, 30, 40 души. В един момент разбираш, че трябва така да си подредиш приоритетите, че да успяваш да вършиш всичко.“

Според нея именно извънкласните занимания са едно от най-ценните неща, които могат да помогнат на едно дете да израсне уверено и самостоятелно.

„Аз мисля, че едно от най-подкрепящите неща, които родителите могат да направят, за да помогнат на детето си, докато расте, е да го пращат на извънкласни занимания. Просто това е най-доброто, което могат да му дадат. Радвам се, че моите родители никога не са ме спрели. Напротив – подкрепяха ме през цялото време.“

Ирена е убедена, че разликата между младите хора, които се занимават активно с нещо извън училище, и тези, които не го правят, се забелязва лесно. Най-вече през широчината на „прозореца“, през който те наблюдават случващото се около себе си.

„Много си личи. Дори една година спорт, рисуване, музика или друго занимание променя човек. Покрай интересите и хобитата си ти срещаш нови хора, попадаш в различни ситуации, учиш се да общуваш. Разбираш, че има нещо извън твоя свят. За мен това е най-ценното.“

Голяма част от тези уроци, които Ирена е научила за 19 години, идват и от пътуванията. Макар нейните да са били свързани предимно с извънкласните ѝ занимания, тя е съумявала да намери начин да си „открадне“ по някой урок от чужбина. Япония остава едно от местата, които най-силно са я впечатлили, защото там среща нация като никоя друга.

„Престояхме две седмици в японски семейства. Видяхме как живеят, как мислят, как се отнасят към другите. Ако можех да пренеса едно нещо от Япония в България, това щеше да бъде отношението към човека. Там усещаш една много чиста сърдечност и желание другият да се чувства добре.“

Точно тогава Ирена осъзнава нещо, което днес повтаря като свой личен принцип:

„Където и да отида, аз не просто зяпам, а гледам. Гледам отношението на хората, поведението им, начина, по който живеят. Наблюдавам. Смятам, че човек трябва да бъде наблюдателен, защото това страшно много го обогатява.“

От разговора с Ирена лесно можеш да разбереш защо обоснованото мнение е едно от най-достойните качества, които младият човек трябва да притежава. Но искам да разбера тя как разглежда темата, затова я питам тя какво мисли по въпроса:

„Толкова е важно да имаш свое мнение и позиция. Така се развиваш като пълноценен участник в обществото. Не просто да използваш заучени фрази, а сам да можеш да формулираш вижданията си“.

Може би именно това я отвежда и към друга тема, която силно я вълнува – медийната грамотност. В свят, в който голяма част от информацията достига до хората през социалните мрежи, тя смята, че младите трябва да умеят да различават фактите от манипулациите. Затова за изпита за немска езикова диплома DSD II Ирена избира да разработи проект, посветен на въпроса дали медийното образование трябва да стане част от образователните системи в страните от Европейския съюз.

Първоначално изборът изглежда по-скоро предизвикателство, споделя самата тя към днешна дата. Темата била слабо разработена, информацията и събирането на надеждни данни се оказали далеч по-трудно начинание, отколкото е очаквала в началото.

„Много ми се искаше да я направя, защото никой не я беше избирал досега. Хубаво де, обаче по едно време бях изпаднала в ужас как изобщо ще събера достатъчно материал. Имаше моменти, в които си казвах: „Няма да успея да завърша папката, няма да мога да се подготвя“. Толкова много неща ми минаха през очите и през ушите, докато работех по темата, че накрая стигнах до извода, че това е нещо изключително важно, за което трябва да започне да се говори много повече“, разказва тя.

Докато проучва различни европейски практики, Ирена открива колко голяма роля играе медийната грамотност в съвременния свят и колко неподготвени често остават хората пред огромния поток от информация.

„Не смятам социалните мрежи за вредни сами по себе си. Важното е хората да могат да ги използват по информиран и безопасен начин. Именно чрез подобно образование младите могат да разберат как да проверяват информацията, как да се пазят от манипулации и как да използват социалните мрежи като източник на информация, а не като нещо, което да им вреди.“

По време на проучването си тя попада и на любопитен факт – държави като Естония и Финландия вече развиват подобни модели на обучение, а резултатите показват значително по-високи нива на медийна грамотност сред населението.

„Първоначално дори не осъзнавах колко сериозна е темата. Колкото повече четях, толкова повече разбирах колко важна е тя. Всичко вече се случва онлайн. Социалните мрежи, новините, информацията – това е част от ежедневието ни, и ние не можем да го променим. По тази причина хората трябва да бъдат подготвени да различават достоверното от недостоверното и да могат да си изграждат собствено мнение.“

Разговорът за медийната грамотност всъщност не е толкова далеч от останалите теми, за които Ирена говори. И зад пътуванията, и зад успехите в училище, и зад десетките часове в репетиционната зала стои едно и също качество – любопитството да търсиш, да задаваш въпроси и да не приемаш готови отговори.

Може би затова, въпреки дългия списък от дипломи, конкурси, сертификати и пътувания, тя не обича да говори за постиженията си като за нещо необикновено. Дори когато разбира, че е изкарала максимален резултат на матурите, реакцията ѝ е далеч по-сдържана от тази на хората около нея.

„Мисля, че с времето загубих малко от усещането за голямата еуфория. Просто си казах: да, ами нали работих за това?! Исках да постигна този резултат и го постигнах. По-ценното за мен беше не самият резултат, а осъзнаването колко много мога да разчитам на себе си. Покрай подготовката за матурите, езиковите сертификати, изпитите и всичко останало разбрах колко самостоятелна съм станала и колко неща всъщност мога да свърша, когато си поставя цел.“

Тя признава, че зад успехите стоят не само труд и постоянство, но и подкрепата на хората около нея.

„Много съм благодарна на родителите си, защото никога не са ме притискали за оценки. Даже беше точно обратното – те ми казваха да почивам, да излизам с приятели, да си давам време за себе си. Имах свободата сама да вземам решения и да нося отговорност за тях. Смятам, че това много ми помогна да се науча сама да управлявам времето си и да подреждам приоритетите си.“

Докато слушам Ирена, си мисля колко рядко можеш да чуеш тази заземена увереност от едно 19-годишно момиче. Затова веднага отварям темата за връстниците ѝ с желание да разбера тя как разглежда поколението Z, на което е представител. Стигаме до заключение, че не може и не бива да разглеждаме цяла една генерация под общ знаменател, защото винаги ще ги има и доброто, и лошото.

„Бих отправила послание към моите връстници да се интересуват. Да се интересуват от различни неща. Дали ще е в една сфера, в която искат да специализират. Дали всеки ден ще искат да научават нещо ново. Но смятам, че това е пътят към широкия свят, към това да придобиеш наистина богат опит, богати впечатления и ти самият да се развиеш като пълноценен участник на съвременното общество.“

Защото урокът, който Ирена дава без дори да осъзнава, е, че колкото повече виждаш, толкова повече преживяваш и колкото повече се интересуваш от света около себе си, толкова повече растеш като човек.