Петя Недева е творец, който в работата си обединява големите си страсти – музика, куклен театър, изкуства, работа с деца. Завършва Средното музикално училище “Христина Морфова” в гр. Стара Загора със специалност фагот и продължава образованието си в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”- специалност актьорско майсторство за куклен театър при пионера на съвременното куклено изкуство в България, проф. Атанас Илков. Завършва с магистърска степен. Съосновател е на първия Образователен театър в София. Успешно представя с колеги българското театрално изкуство на международни сцени – Лондон (Великобритания), Ню Йорк (САЩ), Монреал и Ванкувър (Канада), Улан Батор (Монголия), Германия и др. Създава авторска музика за детски театрални спектакли както за българска сцена, така и зад граница. През 2022 г., като композитор, заедно с творческия екип на театър “Пъзел”, печели наградата на Канадската критика за най-добро представление за млада публика със спектакъла ”Bois”. Автор е на музиката на спектаклите "Кой съм аз" и "Бъди добъЛ" , които се играят в Кукления театър в Пловдив. 
Работи с деца за раждането на нови творчески пространства, обединявайки и развивайки творческия и житейския си опит. 

Тази година тя гостува на фестивала "Лято в Стария град" с две творчески работилници и представлението "Смешно". Работилницата започва в 10 часа , на 30 юни в двора на къща "Иван Черноземски". На 1 юли, отново в 10 часа на същото място малките зрители могат да гледат "Смешно". Следващата работилница е на 19 август. Входът за двете събития е безплатен. При групови посещения- предварително записване в страницата на фестивала във Фейсбук! 

- Петя, какви забавления да очакват малчуганите, които ще се забъркат във вашите "Хартиени бъркотии" по време на фестивала "Лято в Стария град"?

- Очаквай Неочакваното!- някой вече го е казал. Творилницата “ Хартиени Бъркотии” е театрален , творчески формат, в който са поканени Свободата, Радостта , Смеха, Приятелството, Въображението, Музиката…(другите инструменти публиката ще открие сама), за да има възможността всеки участник да сътвори и вплете своята собствена история в Общата ни Игра.
Защото именно Играейки ние истински се променяме . Да , парадокс - правим нещо “ наужким”, а то е Истината - ето го уникалното чувство за хумор на Вселената. 

Хартията е любим материал  заради своята податливост за изразяване чрез форми. Ще се обърне внимание на различните и текстури и варианти, търсейки най- доброто , най- вярното визуално представяне на образа, героя , който ще реши да направи участващия.

И така , тъкмо Кукленият театър осигурява смел и безопасен полет на Въображението- творейки, децата ще се запознаят отблизо с това велико изкуство.

- Детската публика е най-искрена и първосигнална. Как се печели вниманието ѝ и кои са магичните трикове, които ще издадете, за да могат и родителите да ги използват у дома?

- Това е едно от предизвикателствата, но ми е любимо! Вече споменах за ролята на Играта в Живота ни. Точно искреността е здравата основа на хубавата Игра. Това е! Опитайте да играете  с децата си. Искрено .
Прекрасно разбирам “ извиненията” - забързани графици, недоспиване, сметки…, но всъщност Играта е винаги на пост- Винаги!
Хванете “ случайните” неща, които изкачат- Тя ви намига, кани ви. Децата виждат това и така са по- близо до забавлението.
Забавата не изисква някакви средства или големи усилия, а просто да усетиш и приемеш поканата за …Творене

- Кои са сигналите, че губите вниманието им и кои са магиите, с които го връщате?

- И тук е много интересно. Артистът и публиката се настройват един към друг. Има едно “ прехвърляне на топката “ докато се хармонизират двете страни- така, че има варианти в този процес.
Може и защото Музиката при мен беше Първо Изкуство , което изучавах , в един момент открих , че музикално изживявам процеса на творене.
Актьорът първо е подготвил спектакъла, но представяйки го отново го сътворява, защото Публиката Всеки път е различна, а и самият той Всеки път  вече се е променил също. Уникално готино изкуство! (smiley)
Та някак музикално решавам ситуацията.
Освен театралната ми дейност , обичам също и да създавам авторска музика за театрални представления , анимационни филми.
Скоро беше премиерата на второто представление във вашия Куклен театър , за което направих музиката-  “ Бъди Добъл”- чудесно представление, чудесен екип, прекрасен театър!

- Често критикуваме децата, че са лоша версия на предходните поколения. Така ли е наистина?

- Истината, често е нещо много по- различно. Така е и в този случай! Децата, носят Новото! Новото, знаете понякога стиска в началото или прави мазоли. Но при всички случаи сме си го избрали сами .
Всеки Избор пък , като огледало ни показва точно къде сме в момента- дали сме напъпили или разцъфваме вече, дали сме зелени или узряваме…Така, че всичко си е наред!
Променяш себе си- променяш детето си! Детето учи от примерите, другото- малко си е загуба на време.
И все пак всяко поколение си идва със своята задача. Колегиалност е добре да се проявява!
Или иначе казано Колелото пак се е завъртяло- а то не може да се върти всеки път по един и същи начин, все пак говорим за Живот.

- Вие имате най-преките наблюдения как влияят електронните устройства на децата ни. Как дигиталната среда им влияе?

- Как им влияе - малко е трудно точно да се отговори на този въпрос.
Ще измервам нещата откъм собсвения си опит. На всякакъв план - физически, емоционален и т. н. Поколенията са много различни.
Хрумва ми пример с телефоните- те се обновяват непрекъснато- постъпват нови технологии, изместват старите, но в крайна сметка Важното си остава свързването с Другия, Другите.
Независимо от модела на телефона може да имаш безсмислен или отключващ разговор.
Сега е уникално време- свидетели сме на изключителна бърза промяна на Съзнанието на Човека.
А когато става нещо много бързо е хубаво да си максимално спокоен и прецизен.
“Там “ децата ни наваксват, нещо , което не могат все още на физически план да случат- така си го представям.
Усещам , че в Бъдеще ще можем по- бързо да достигаме реализация на нашите идеи. И в момента пред екраните се отработва тази идея.
В кукления театър същото нещо е възможно и го казвам от опит. Децата могат да предпочетат живата игра , когато е на нивото на проявление , което те чувстват . Темпо в смяната на идеите и търсене, създаване на нови преживявания.
Това е! преживявания- най- ценното!
А интелектуалните измишльотини- знаете , че сме препълнили децата с тях- няма да давам примери, просто има доста , които са срамни, заливаме децата с ненужна информация, старо мислене, стари неработещи модели - всички те са буквални причинители на това, което нарекохме Екранна зависимост. Така като разместим думичките от по- горе , може да се получи Екранно бягство от нас.
Та като влезем в час с Новото всичко ще си дойде на място.
Обаче- щастливия спасител Обаче- Това , което при всички случаи работи- когато разбираме и когато не разбираме нещо е Любовта. За която пак сме си изградили различни имена и понятия, но в крайна сметка Всеки знае , познава , Е    - Л Ю Б о в т а.

- Губят ли заради дигитализацията по-искрения и непосредствен контакт с изкуството?

- Отказваш се от Искреността, когато не я виждаш в по- големите и преценяваш , че не води до забава или нещо по- добро.
Свежестта на реакцията, ако това е Искреността има отношение към това, колко си позволяваме да изпитваме щастие, радост в момента.

Така, че ако човек - малък или голям , се чувства добре “ в кожата си” - искреността му няма защо да е застрашена . просто да се стремим към това- да сме си автентични. Ако сме родител- това ще е най- оздравителния пример за нашето дете и ще му дава верен ключ за всякакви житейски ситуации.
Изкуството е щастливата поляна за децата. Всяка разходка и игра там са благотворни ,животворни, изключително ценни!

- Усещате ли разлика, когато родителите са полагали специални грижи и са водили децата си на събития? Каква е тя?

- Степента на преживяното в театъра е загадка . Понякога не си даваме сметка- прието е тази сметка да се води от Ума. И ето защо може да възникнат и недоразумения. От опита си, ако споделям мога да кажа , че има разлика в публиката , която посещава редовно или по- редовно представления и тези, които бегло или не познават това изкуство.
Качеството на преживяване е различно.Това се усеща от артиста и може да се получат по- дълбоки процеси и споделяне , което те изпраща в по- яко преживяване - то се знае и за двете страни.

Когато родител и дете гледат заедно спектакъл се създава един много приятен лечебен триъгълник и той отваря възможности за истинско споделяне.
Понякога обаче чувам настойчив глас на майка: Каква е поуката? И подобни въпроси. Сухотата и твърдостта на интелектуалното “хващат детето за гърлото”- е то днешните деца не се дават. Просто ще млъкнат- което си е тежка присъда и край на възможността !
Като творец чувствам , че е важно да се обърне внимание на усещанията, как и какви чувства са преминали през детето, например какво е УСЕТИЛО детето, когато този герой е постъпил така.
Да се поощри въображението- ами ти как би постъпил , или какъв герой още можеше да се появи …
Понякога или често се поддаваме на удоволствието да сме Авторитета- ние ЗНАЕМ каква точно е поуката, кой е добрия, Кой е лошия, кой цвят е правилен …
И така пропускаме възможността да продължим , да останем на свободните , волните вълни на Творчество, в които артистите са ни помогнали да се пренесем. А повярвайте , че заради това “ пренасяне “ ние- творците работим понякога до изнемога , жертваме , преглъщаме обида и болка и пак продължаваме и ЩЕ продължаваме да ви “ пренасяме”, защото Благото за всички ни е Голямо!

Или иначе  казано:

Хубаво е да сме нежни и внимателни в разговорите си след среща с Изкуството и да позволяваме  Свободата на възприемане .

- Разкажете за предстоящите си проекти!

- Очаквайте Неочакваното!- не си спомням откъде беше тази фраза. Започнах с нея и ще затворя кръга с нея.

Аз съм свободен творец. Проектите ,по които работя се появяват естествено и навреме. Имам пет авторски спектакъла , които играя с успех, те са с насоченост семейна публика , т.е. могат да се гледат с интерес от най- малкия до най- големия в семейството. Може да се каже и че са с образователна насоченост. Последните два - “ Музикалница” и “Смешно” бяха осъществени с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.
Всъщност” Смешно” се представя в рамките на фестивала Лято в Стария град на 1 юли, от 10 часа. заповядайте! В края на Представлението правим кукли с децата, които ще отнесат вкъщи с идеята забавата да продължи и с близки и приятели.

Продължавам да развивам куклените ателиета , в които основно работя с любимия ми материал - хартията- те носят много радост и на мен и на децата , с които се срещам.

Авторската музика- другата ми страст ще продължи да разкрасява още нови театрални проекти.

Има и една идея, която е още семенце, но и трябва още търпение и топличко за покълване.
Засега съм избрала вашия град за случване и ако Рекъл Бог ще Бъде!
И заради Благото, което носи за Всички!

Използвам възможността да поздравя организаторите на този вече любим фестивал Лято в Стария град, който храни града с великолепни летни преживявания!
А вече си казахме- Преживяванията са най- важни! Особено летните- че ни топлят през зимата.

До сбъдване!