Един от най-красивите пловдивски храмове – „Св. Петка”, ще отбележи 130-годишнината от освещаването си и храмовия си празник на 13 и 14 октомври. В събота ще бъде отслужена Архиерейска вечерня от 18 часа, а в неделя от 9 часа със света литургия ще бъде почетена преподобна Параскева-Петка Търновска, пише PlovdivTime.bg.
Светицата е небесна покровителка на Пловдив от седем века насам. Култът към нея се разпространил в българските земи след пренасяне на чудотворните й мощи в Търново.
А историята на храма в Пловдив, посветен на светицата , е изключително интересна. Ето как я разказва сайтът на Пловдивската митрополия.
Някогашната пловдивска катедрална черква, която до османското завладяване на града (1371 г.) се намирала на мястото на сегашната Джумая джамия, била посветена на св. Параскева Епиватска, наричана от българите св. Петка. След като османските турци унищожили християнското светилище, на преподобната бил посветен малък средновековен кръстокуполен храм, който се намирал на скалната тераса в подножието на Джамбазтепе, където сега е възрожденската черква „Св. Петка“ - Стара от 1836 г. Докъм средата на XIX в. единствено в нея се служело на български език.
В първите години след Освобождението будните българи, жители на обширната енория на „Св. Петка“, известна още като Новата махала, решили да изградят нов храм, посветен на почитаната светица. Идеята им се реализирала три години след Съединението на България. Със събраните средства започнало изграждането на голям за времето си храм с представителна архитектура.
До днес е запазен възпоменателният надпис, изсечен върху мраморна плоча и монтиран високо при северния вход на черквата. Описано е полагането на основния камък на храма: „Днес в лято 1888, ден 29 на месец април при князуването на Негово Царско Височество Българския Княз Фердинанд Сакскобургготски; на негово блаженство Екзарх Йосиф I; министерствуването на Стефан Стамболов, министър-председател и министър на Вътрешните дела; на Георги Странски, министър на външните дела и вероизповеданията; на... (много други държавни и от градската управа мъже) положи ся основния камък на църквата „Св. Петка“ в Новомахаленската 4-а част на гр. Пловдив по планирането и надзорът на арх. Димитър Наумов...“
Това е един от малкото случаи в новата ни история, когато застъпници за построяването на храма били представителите на целия държавен и градски елит. Както се вижда от надписа, храмът бил изграден по проект на арх. Димитър Наумов, който упражнявал и надзор над строежа. Той проектирал храма по възрожденски маниер като трикорабна псевдобазилика и поради недостиг на средства не прибавил нито притвор, нито камбанария. Стара фотография от 90-те години на XIX в. ни показва храм с полусферичен, лежащ върху висок тамбур, с арковидни прозорци и купол. В западната страна имало две малки звънарници, също завършващи с куполи. Външната украса била скромна, раздвижена единствено от пиластри в дорийски стил между прозорците и в ъглите на сградата. В източната олтарна част имало триъгълен фронтон и полукръгла апсида.
След две десетилетия (1909-1910 г.) сградата била удължена в западна посока, а във вътрешното пространство се оформила емпория (балкон за хор). От север и от юг били прибавени два малки входни притвора, а над западния главен вход била издигната представителна триетажна камбанария.
Доизграждането на храма било дело на известния пловдивски архитект Йосиф Шнитер, който придал на вече съществуващата сграда стилност и представителност. Впечатляващата камбанария била авторско копие на възпоменателната кула-звънарница на катедралата „Св. Богородица“.
Иконостасът, амвонът и владишкият трон на новия храм били изработени от майстора резбар Петър Кушлев от Широка лъка. Иконите на иконостаса били изписани в академичен стил от известния пловдивски иконописец Петър Джамджиев.
На 1 май 1970 г. в черквата избухнал пожар, при който изгоряли куполът и част от покрива на средния кораб. Възстановяването било по проект на арх. Никола Овчаров. Изграден бил нов купол в стила на камбанарията и така била постигната великолепна хармония във външната архитектура на храма. Фасадата била облицована с плочи от бигор, а украсата на интериора - обогатена със стенописи, дело на група синодални художници, ръководени от руския майстор-иконописец Николай Ростовцев.
СВЕТИНИТЕ, КОИТО ХРАМЪТ ПАЗИ:
Икона на света преподобна Параскева Петка Търновска, дарена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, от Румънската православна църква. Иконата бе подарена при официалната му визита в Пловдивска епархия през 2013 г.
Одежди от светите мощи на преподобна Параскева Петка Търновска, дарени от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, от Румънската православна църква. Одеждите бяха дарени при официалната му визита в Пловдивска епархия през 2013 г.