Проблемът с оползотворяването на отпадъци е фундаментален. Историята показва, че отпадъците не се оползотворяват, а проблемът с тях се решава по един остарял начин – депониране, или складиране. След това с тях не се прави нищо. Това заяви в интервю за Trafficnews.bg енергийният експерт и представител на норвежката фирма за вакуумна газификация "Scandi Energy" Любомир Димитров.

"Думата оползотворяване се налага в последните десетилетия, защото се оказва, че в тези отпадъци, които се складират, има всъщност много полезни компоненти, включително може да се получава и енергия. Оползотворяването на отпадъци е процес, който се нарича сепарация/отделяне и той е насочен към т.нар. дейност по рециклиране. Тоест едни и същи материали могат отново да се използват като суровина за нови изделия", обясни още той.

По думите му, въпреки че рециклирането на места е много напреднало, то не може да реши генерално проблема с отпадъците, защото винаги остава процент от отпадъка, който е нерециклируем. Това са замърсени парчета – такива, които по никакъв начин не могат да влязат в ново производство.

"В такава ситуация, както напоследък се налага, се използва едно решение, което се нарича Waste-to-energy – отпадъци в енергия. Колкото и да са замърсени, тези отпадъци са милиони тонове, в които има огромно количество енергия. Примитивният начин за справянето с такъв тип отпадъци, който все още съществува и е преобладаващ в света, е чрез изгарянето им до получаване на топлина. По-модерният начин, който се нарича газификация на отпадъка, е известен от много време, но поради недостатъчната грижа за околната среда не се е наложил масово. Последните години има бум на тази технология, поради простата причина, че тя е много по-екологична от изгарянето", уточни Димитров.

Къде е проблемът?

"При изгарянето на отпадъци никой не вкарва чист кислород, а се вкарва въздух. Въздухът има около 70% азот. Той от високата температура създава азотни окиси, който след това от високата температура се отделя в атмосферата и вреди на околната среда. Тези газове са канцерогенни и отровни", обясни той.

Димитров подчерта, че при газификацията няма достъп на въздух, а само повишаване на температурата.

"Особено при вакуумната газификация. Повишава се температурата на материала и дългите молекули на въглеводорода се разделят на малките молекули на водород – въглероден окис, метан и други газове. По този начин твърдите вещества се превръщат в газообразни. Те са от 10 до 15 пъти по-малки по обем от газовете, които излизат от изгарянето. Нещо повече – при изгарянето излизат димни газове, а при газификацията излиза син газ, който де факто е гориво. После това гориво се вкарва в един двигател за вътрешно горене, който върти генератор и произвежда електроенергия", допълни той.

Според Димитров, ако изгаряме отпадъците, ще получим гигантски обем димни газове, които трябва да се пречистват с много скъпа инсталация, докато при газификацията получаваме 15 пъти по-малък по обем, който е екологично възобновяемо гориво. Но това не е фосилно гориво – то не е изкопано от земята, а е получено от отпадъци.

"В Америка в момента са в процес на затваряне на 14 инсталации за изгаряне на отпадъците, а 10 други проекта за изгаряне са спрени. В Япония от 5 години не се строят инсталации за изгаряне, а само за газификация. В Китай също масово ТЕЦ-овете преминават на газифициране, вместо да горят въглища", каза още той.

"Ние предлагаме процесът на газификация на Столичната община, но засега без успех. Те ще построят инсталация за изгаряне на отпадъците за 160 млн. евро, ние им предлагаме инсталация за газифициране на отпадъците за 90 млн. евро. Никой не ни обръща внимание, защото вече са си стиснали ръцете. Тоест интереса на народа леко остава на заден план", каза в заключение енергийният експерт.

Снимка: pixabay