Близо 95% от българските ученици вече използват изкуствен интелект за учебни цели, но едва 6,5% са научили как да работят с него в училище. Това показва първото национално изследване на готовността на българското образование за AI. В същото време международно изследване предупреждава за нов феномен – учениците получават по-високи оценки, но усвояват по-малко знания.

Какво означава това за българското образование, защо отличната оценка вече не е гаранция за знания и как училищата могат да избегнат този капан? По тези въпроси разговаряме с експерта по изкуствен интелект в образованието Иван Драганов.

Той дава следния пример – „представете си ученик, който предава отлично есе, решава сложна задача и получава заслужена шестица. Седмица по-късно обаче, изправен пред същия проблем, но без телефон в ръка, той не може дори да започне. Оценката е била истинска, но знанието – не. И според експерти това вече не е изключение, а масово правило в българските класни стаи“.

Парадоксът, който сменя правилата

През март 2026 г. Технологичният университет в Сидни публикува мащабен анализ на ефектите от AI върху образованието. Проф. Лесли Лобъл и проф. Джейсън Лодж установяват съществуването на т.нар. „парадокс на представянето“. Изкуственият интелект подобрява краткосрочните резултати - оценките, но вреди на дълготрайното учене чрез т.нар. „вредно когнитивно разтоварване“ на ключови мисловни процеси.

Експертът Иван Драганов, който работи по въвеждането на AI в нашите училища, обяснява пробойната в системата така: „Шестицата вече не доказва, че детето знае. Тя доказва само, че задачата е приключена. Новият въпрос, който училището още не смее да зададе, е кой я е свършил."

Изследването прави ключово разграничение - изкуственият интелект може да поеме „досадните“ задачи като проверка на правопис, подреждане на източници или идеи за начало. Това се определя като полезно разтоварване, което освобождава ума за трудното – изграждане на аргументи и критична преценка. Вредното разтоварване обаче се случва, когато ученикът очаква наготово: „Напиши ми есе за Първата световна война“. Тогава целият мисловен процес, който включва търсене на идеи, връзки и разсъждения, изчезва. Ученикът не учи, а единствено приключва задача.

Илюзията за компетентност

„Изкуственият интелект пише гладко, уверено и убедително и точно това е капанът. Когато четем нещо, което тече лесно, мозъкът ни го приема като знак, че сме го разбрали, но лекотата на четене и дълбочината на разбиране са две различни неща. Ученикът чете безупречния текст, който машината му е дала, чувства, че „знае", и спира да проверява, да преработва, да мисли. Изследователите наричат това илюзия за компетентност“, подчертава Иван Драганов.

Според него именно тук започва порочен кръг, който той определя като: „удобството ражда доверие, доверието ражда умствен мързел, мързелът води до още прехвърляне на работата към машината“.

„Колкото повече ученикът разчита на изкуствен интелект, толкова по-малко може сам да прецени дали това, което тя му дава, е вярно. Най-тревожното е че увереността расте, докато реалната зависимост се задълбочава. Ученикът се чувства все по-способен и става все по-безпомощен без инструмента“, допълва експертът.

Българският рекорд: Употреба без контрол

В България проблемът е по-остър, отколкото на много други места по света. Национално изследване на БАСКОМ по поръчка на МОН от юни 2026 г., обхванало над 10 000 ученици и близо 2000 учители, разкрива шокираща картина:

·       94,7% от българските ученици вече използват AI за учебни цели.

·       Близо половината (47,6%) работят с него всеки ден или няколко пъти седмично.

·       56% са се научили да го ползват напълно самостоятелно.

·       Едва 6,5% са придобили тези умения в училище.

Според Иван Драганов Световната наука казва, че разтоварването е вредно, когато е неструктурирано, когато никой не е показал на ученика кое да поеме с машината и кое да задържи за себе си.

„Българските данни казват буквално, че използването у нас е почти изцяло неструктурирано. Над половината деца са се научили сами. Училището е научило едва шепа от тях. Тоест България няма просто същия риск като всички останали, а има концентрирана версия на този риск, масово, ежедневно използване, почти без педагогическа рамка. Числото, което трябва да ни държи будни нощем, не е 95%. То е разликата между 56 и 6. Едно цяло поколение се самообучава как да работи с най-мощния инструмент на нашето време, а училището гледа отстрани. Не сме закъснели с технологията. Закъсняваме с рамката“, подчертава той.

Новото неравенство: Силните стават по-силни

Има и още един извод от доклада, който за България звучи почти пророчески – рисковете от вредното разтоварване не се разпределят по равно.

„Учениците, които вече мислят добре и владеят материята, използват машината умно. Те прехвърлят правилните неща и задържат трудното за себе си. Учениците, на които тъкмо тези умения им липсват, са най-уязвими. Те най-лесно попадат в илюзията за компетентност и прескачат точно ученето, от което най-много се нуждаят“, смята Драганов.

С други думи, силните стават по-силни, слабите изостават още повече. Оставен без рамка, изкуственият интелект не изравнява, а разширява пропастта. България вече има точно такава пропаст. Създателят на PISA Андреас Шлайхер, който в края на май беше в София, за да получи почетното звание „доктор хонорис кауза" на Софийския университет, отбеляза още през 2024, че у нас има ученици, които се представят на най-високо световно ниво, но и че големият проблем на системата са разликите между резултатите на децата от бедни и богати семейства и между отделните училища. Тезата на австралийския доклад предсказва какво ще стане с тази пропаст, ако не се намесим, тя ще се задълбочи.

Реформата на МОН: Шанс или скъпа грешка?

В момента МОН подготвя реформа за влизане на AI във всички предмети от 3-ти до 12-ти клас. „По-малко заучаване плюс повече AI“ звучи модерно, но крие риск от институционализиране на илюзията за компетентност. Според Иван Драганов реформата може да бъде или най-доброто нещо за българското училище, или най-скъпата грешка.

„Реформата има шанс да бъде най-доброто нещо, случило се на българското училище от десетилетия, или най-скъпата грешка. Разликата е една: дали ще научим децата кога да мислят сами и кога да делегират. Технологията във всеки клас без това умение е като да раздадеш коли на хора, които не знаят кога да натиснат спирачката", смята експертът по изкуствен интелект.

Според него обаче изводът от тези изследвания не бива да бъде забраната на AI: „това е невъзможно и вредно за бъдещата реализация на децата“. Решението е в новата грамотност.

„Първата стъпка не струва милиони. Тя е всеки учител при всяка задача да казва изрично две неща: кое може да се прехвърли на машината и кое е забранено да се прехвърля, защото там се учи. Едно изречение в условието на задачата. Това е рамката, с която се започва още утре. Това обаче предполага, че и учителя е подготвен да работи с изкуствен интелект.“