Цветан Савов е едно от големите имена в пловдивския баскетбол. Бил е помощник-треньор на легендарния треньор Тодор Ненов в женския отбор на баскетболната Марица с едни от най-добрите баскетболистки в Пловдив. Треньор на голяма част от последното поколение на силни пловдивски баскетболистки като Екатерина Димитрова, Златина Калоферова, Катя Кордова, Нина Костова и други, с които става шампион до 14 г. през 2000г. С девойките има още няколко призови класирания. След смъртта на Тодор Ненов е председател на Марица Кършияка в момента е и преподавател по физическо в ЕГ "Иван Вазов".
Вижте интервюто на Цветан Савов пред TrafficNews за годините, в които имаше пловдивски дербита в женския баскетбол, за разделението на двете Марици, защо вече няма толкова публика в залите, за Тодор Ненов и Пенка Стоянов, колко е трудно да се подържа клуб и има ли оптимизъм за бъдещето на пловдивския женски баскетбол.
- Господин Савов когато пристигате в Марица отборът е един от центровете на женския баскетбол в Пловдив. Как се почувствахте?
- Почувствах се много неудобно, защото отговорността беше много голяма. Марица беше голям фактор в българския баскетбол. Когато дойдох през 1988г. отборът беше в тежко състояние и играеше квалификации за оставане в групата. Спечелиха квалификациите и останахме в елита. Истинският възход тогава тръгна с връщането на Тодор Ненов в отбора. Когато ме покани да бъда негов помощник-треньор беше страхотно и успяхме да възродим отбора. Имаме много хубави моменти и победи като гости в София, Ямбол, Перник. В отбора бяха Рени Димитрова, Цонка Вайсилова, Мариана Манавска, Елена Мрянова, Поля Гешева, Краси Лефтерова и други. Имаше една приемственост. Девойките знаеха къде ще играят, защото имаше женски отбор. Сега обаче това го няма и се къса връзката с привличането на чужди играчи. Това не е само в баскетбола и във футбола е така.
- Разкажете ни за интересни случки с отбора?
- Сериозни бяха двубоите с Миньор Перник през сезон 1995-1996. Тогава аз не бях треньор в женския отбор. Двата отбора се бориха за Купата и първенството. За Купата успяхме да ги победим в Перник. В битката за титлата победихме със сериозна преднина първия мач в Пловдив, но във втория загубихме, а след това взеха двете си домакинства и станаха шампиони. В един от мачовете в Стара Загора ни изкараха с полиция и се прибираме с автобуса, но ни нападнаха противниковите фенове с камъни. Счупиха стъклата на рейса, а Цонка Вайсилова пострада и ѝ беше счупена челюстта. Веднага отидохме в болницата и тя не успя да завърши сезона. В Перник също ни изкарваха с полиция. В Силистра също имахме трудни мачове. От една врата влизат състезатели, публика, съдии, полицаи. Затваря се залата и докато не бие Силистра няма свършване на мача. Има и друга култова случка, когато играем с Левски плейоф за третото място. Двата отбора бяхме наказани да домакинстваме в друга зала. Тогава треньор на Левски беше Петкана Макавеева и Тошко Ненов ѝ се обади и предложи Левски да е символичен домакин в Пловдив, а Марица да е домакин в Сливница - там домакинстваше Левски и така двата отбора да си изтърпят наказанието. Когато се обади на федерацията те се хванаха за главите. Не позволиха това да стане и ние играехме в Сопот, а те в Ботевград. Друга интересна случка е когато пътуваха за мач с мерцедеси. Развали ни се автобуса и трябваше да се търси вариант. Спонсорът ни тогава ни предложи да пътуваме с мерецедеси и така и стана пътувахме с три мерцедеса за мача.
- Какви бяха пловдивските дерби между Марица и Академик?
- Имаше доста напрежение в мачовете между Марица и Академик. Нямаше значение кой е по-напред в класирането. Взимахме ги мачовете. Не помня да сме губили в "Строител", но ние сме взимали в "Академик". Имаше и плейофи между двата отбора и спечелихме и двата мача. Дербитата бяха под сериозно напрежение. Тодор Ненов и Тодорка Николова имаха сериозно уважение по между си, но по време на мач всеки държеше да победи. Тодор Ненов казваше, че по време на мач трябва всичко възможно да го спечелиш, а след това ако трябва ще се извиняваш. Трябваше да играем с Академик за трето място, но тогава спонсорът им се оттегли и реално спечелихме служебно бронзовите медали.
Марица печели Купата през 1996г. с успех във финала срещу Миньор в Перник
- Феновете са навсякъде с вас тогава
- Феновете бяха навсякъде с нас. Зала "Строител" се пълнеше до краен предел. Феновете пътуваха и с нас при гостуванията. За съжаление сега това го няма. Отдавам го най-вече на това, че няма толкова пловдивчани. В отборите масово са чужденци и играчи извън Пловдив, а пловдивчаните са много малко. Тогава цялото семейство на баскетболистката идваше за мачовете, а всички бяха местни. По този начин се губи духа и вече няма отборна игра. Всеки гледа да направи добър коефициент и не мисли толкова много за клуба, а за себе си.
- Каква беше причината за разделението и да има два клуба Марица?
- Тодор Ненов искаше да работи в Марица, но не успяха да се постигнат споразумение и се направиха два клуба. Той не води отбора на мачовете в Перник, не успяхме да станем шампиони и може би това беше основата на конфликта. След това той създаде новия клуб Марица Кършияка и ме покани и аз отново му станах помощник-треньор. Имаше момент, в който двата клуба играеха в А група, но ние бяхме по-класните. Тогава бихме и Академик Тест в най-силните им години в зала "Строител". Те бяха с бивши националки на СССР, както и с настоящи националки. Марица играеше от 16:00ч., а ние от 17:30ч. След един мач фенове питат Тодор Ненов защо другият отбор играе винаги преди нас. Тодор Ненов каза, че е като на концерт на Лили Иванова - първо излизат подгряващите, а след това основните.
- Какви хора бяха Тодор Ненов и Пенка Стоянова?
- Тодор Ненов имаше страхотно отношение като треньор и човек. Почнеше ли тренировка винаги съм се чувствал като новобранец, въпреки че сме били много години заедно. Той много четеше. Особено книги на личности. Казваше, че е по-добре армия от зайци да бъде предвождана от лъв, отколкото заек да предвожда армия от лъвове. Изстискваше максимума от състезателките и треньорския щаб. Няколко пъти дори съм си мислил да се откажа, но след това сядахме и всичко се оправяше. Бяхме много близки с него до последно. Беше безкомпромисен към баскетбола. Имали сме предложения да продадем мач от другите отбори, но той беше категоричен, че това няма как да стане. Винаги казваше на съдиите да внимават с него, защото е най-големият спонсор на федерацията. Казваше, че с три баскетболистки ще се получи, но имаш ли две е невъзможно. Казваше на баскетболистките, че трябва да са щастливи, че са избрали отборен спорт, защото винаги можеше да вкараш, да даде асистенция, да се пребориш под коша дори и да не играеш най-добрия си мач. Ако обаче си боксьор и те нокаутират 2-3 пъти ще се замислиш дали да продължиш.
Пенка Стоянова беше много голям човек. За съжаление не съм я гледал като състезателка. Тя беше много възпитан човек. Много хора я уважаваха. Имаше един период, в който тя събираше деца за гребане. Недопустимо беше такава баскетболна легенда като нея да помага на гребането, а да не работи в баскетболен клуб в Пловдив. Тъжно ми е, че и нея и Тошко Ненов ги оцениха повече, когато починаха, а не приживе.
- Защо се стигна до това състояние на женския ни баскетбол?
- Първото нещо е, че преди имаше две Б групи. Сега има една група и всички са в елита. Не мога да разбера защо една Монтана може да развива успешно три колективни спорта – мъжки футбол и волейбол, както и женски баскетбол, а в Пловдив това не може да стане. Общината е намерила формулата как да направи трите спорта. Пловдив и само още един град в България отборите плащат наема за тренировки и мачове в баскетбола. Това ми го казаха от федерацията. Това е голямо перо в бюджета на клубовете. Най ни тежат наема и разхода на мачовете, за да съществуваме. Трябва да се отделят индивидуалните спортове от отборните. Така както се отделят при финансирането така и при обявяването за спортист на Пловдив. Не бяхме готови и за разтурването на ДФС-та. Тогава ДФС Марица имахме шест спора и бяхме с председател, двама заместник председатели, една счетоводителка и една касиерка. След разделението всеки клуб трябваше да си бъде отделен и да има същите длъжности, но те вече станаха шест, а не една.
Тодор Ненов и Цветан Савов
- Ще има ли отново силен женския баскетбол в Пловдив?
- Аз винаги съм оптимист, но много ще е трудно. Според мен отново ще има силен женски баскетбол в Пловдив, но когато ще се случи... Както волейбола го правят така трябва и ние да го направим. Женската част е добра, защото те растат до 7-8 клас, а след това по-малко, докато при мъжете трябва да ги чакаш 20 години. Много бързо може да се даде перспектива дали ще се получат нещата. Надявам се да се намери някой да поведе женското направление.
- Разкажете ни какво е настоящото състояние на Марица Кършияка
- През 2011-а година, след като почина Тодор Ненов нямаше кой да се занимава с клуба и реших да поема аз нещата и да запазим клуба. Бях и треньор и всичко останало, но е трудно да се съвместяват нещата и сега вече не съм треньор. В момента имаме между 55 и 60 деца. От 10 до 19 години имаме всички набори. На 16 годишните също имахме отбор, но само ние и Хебър бяхме подали заявка и решиха да не се прави първенство. Те са в първа дивизия, което е по-долното направление. Ползваме две зали в училищата "Пейо Яворов" и "Петър Берон". Треньорите са Илия Хорозов 19 и 10 години, Димитър Хорозов – 14 и 12 годишни и Оля Карачомакова до 10 години. Женска на този етап нямаме и не виждам как може да я реализираме. Очакваме зала "Дунав" да стане готова и се надяваме да имаме достъп до нея. На този етап се говори само за волейболния клуб на Марица и баскетболния на Академик да ползват зала "Строител", а нашият дом беше тази зала доста време, но не ни споменават.
- Готвите мъжки отбор през следващия сезон.
- Имаме намерения от новия сезон да направим мъжки баскетболен отбор, който да играе във второто ниво на баскетбола ни ББЛ. Ще разчитаме на момчета от нашата школа и по-опитни баскетболисти, с които сме разговаряли. На този етап основно ще разчитаме на Общината. За да привлечем спонсори трябва да имаме продукт и това нещо го чакаме от Общината. Не е лесно, защото доста често се случва да играем с различни състави. Падаме един път, втори път, но ще дойде момент, в който ще се доближим до тях. Ако обаче поканим спонсор и той види само загуби ще се откаже, защото не знае същината на проблема.
Още от категорията
Кметът Димитър Иванов посрещна златния медалист от Европейската купа по кикбокс и муай тай Виктор Профиров
Волейболните националки със загуба от Италия
Темите на Traffic News
