Колко абсурдна може да е една война за бъдеще на славен футболен клуб, което изглежда обречено, независимо кой надделее? Как две личности се „бият“, а Община Пловдив сама осигурява терена на битките, за да може ситуацията да изглежда още по-нелепа?

В момента „Спартак“ се използва като ракета носител от Иван Пашов – новият спортен деятел на Пловдив.  Ракетата носител не е, за да бъде изстрелян клубът към професионалния футбол, а за да бъде забелязан самият бизнесмен и да продължи да изгражда образа си на влиятелен „спортен деятел“.

Активността на Пашов и желанието му непременно да бъде някой в пловдивския спорт не започнаха със стадион „Тодор Диев“. Още през миналата година името му бе лансирано като потенциален купувач на „Локомотив Пловдив“. Тогава собственикът на клуба Христо Крушарски заяви, че Пашов му е предлагал апартаменти срещу акциите – предложение, което звучи повече като бартерна сделка за строителен терен, отколкото като сериозен план за управление на футболен клуб и то от такъв ранг.

Малко по-късно около Пашов се завъртя и слухът, че ще бъде новият благодетел на закъсалия „Спартак Варна“. Отново последваха гръмки внушения, но не и конкретна сделка. Много шум, малко съдържание и поредната медийна димка около името на един човек, който очевидно иска да бъде разпознаван като спасител на българския спорт.

След „Локомотив Пловдив“ и „Спартак Варна“ дойде ред и на „Спартак Пловдив“. Тук обаче залогът е по-удобен – клубът е от родния му „Кючук Париж“, има славна история, легендарен стадион и достатъчно натрупани проблеми, върху които лесно може да се изгради образът на „добрия самарянин“.

Самите привърженици на „Спартак“ го казаха достатъчно ясно: Пашов се „съюзява с щяло и нещяло само и само да се покаже като добрия самарянин“.

Фенклубът на Спартак: Иван Пашов се „съюзява" с щяло и нещяло само и само да се покаже като добрия самарянин

Пашов влезе през задната врата на „Тодор Диев“

Въпросът е с кого точно се съюзи Иван Пашов. Около него се появиха имената на бивши директори и треньори от школата на „Спартак“, които през юли 2025 година бяха освободени от Динко Миленчев. Сред тях са Крум Георгиев и Неделин Петров, а тогава президентът на клуба официално обяви, че „Спартак“ вече няма нищо общо с ФК „Реал“ и че тези лица не могат да говорят от името на клуба.

Днес именно ФК „Реал“ разполага с график за ползване на стадион „Тодор Диев“, предоставен от Община Пловдив. От администрацията заявиха пред TrafficNews, че графиците се изготвят месец за месец.

Така през клуб, от който „Спартак“ официално се разграничи, Иван Пашов фактически влезе на стадиона, организира почистването му и го превърна в декор за поредната си публична акция.

Самото почистване безспорно е полезно и заслужава адмирации. Стадионът действително беше превърнат в джунгла. Но няколко камиона с отпадъци и два дни работа не дават нито морално, нито юридическо право на някого да се представя като новия стопанин или спасител на „Тодор Диев“.

Ако целта на Пашов наистина е била единствено да помогне на децата от „Кючук Париж“, в района има достатъчно занемарени площадки и игрища. Те също могат да бъдат почистени, ремонтирани и върнати към живот. Там обаче няма легендарно име, няма футболен клуб със славна история и няма достатъчно силен медиен прожектор.

Да заявяваш, че ще превърнеш „Спартак“ във футболен гранд, а едновременно с това да вкарваш друг клуб в историческия му дом, е не само противоречие, а абсолютна поза.

„Браво Пловдив" пита: Кой ползва стадион „Тодор Диев" и какво е бъдещето му?Общинският съветник Светослав Енчев настоява за яснота от Община Пловдив за съоръжението

Миленчев сам отвори вратата

Не по-малко неадекватна е реакцията на президента на „Спартак Пловдив“ Динко Миленчев. Той носи основната отговорност стадион „Тодор Диев“ да бъде в сегашното си състояние – разграден, запуснат и превърнат в терен за чужди амбиции.

След като клубът получи бившия Работнически стадион до комплекс „Нептун“, Миленчев сякаш забрави, че истинският исторически дом на „гладиаторите“ е на бул. „Македония“.

През 2019 година „Спартак“ получи „Тодор Диев“ на 35-годишна концесия. Обещанията бяха за инвестиция от над 6 млн. лева, нови трибуни, осветление и модерен стадион. Самият клуб тогава открито обвързваше възможността за тези инвестиции с хазартния бизнес на Миленчев и дори излезе с позиция срещу законови промени, които можеха да намалят това финансиране.

Две години по-късно концесията беше прекратена по взаимно съгласие. Според по-късното обяснение на Миленчев необходимите инвестиции вече надхвърляли многократно заложеното в договора. Каквито и да са оправданията, резултатът е видим – обещаният стадион не беше построен, концесията беше върната, а „Тодор Диев“ продължи да се руши.

Днес Миленчев отново говори за готов проект и чака Община Пловдив да намери финансиране. Тоест частната инвестиционна амбиция постепенно се е превърнала в очакване данъкоплатците да платят сметката.

Междувременно той мълчи, увърта и реагира едва когато друг започна да трупа популярност върху терена, който самият Миленчев изостави. Именно неговото бездействие отвори широко вратата за хора като Иван Пашов – бизнесмени, които виждат във всеки нерешен проблем възможност за снимка, публикация и нов пласт върху публичния си образ.

Фондация за спорт или машина за личен пиар?

Поведението на Иван Пашов все повече прилича на подготовка за политическа кариера. Той системно изгражда мита за „мощния бизнесмен“, който влиза там, където институциите са се провалили, и за дни решава проблеми, трупани с години.

Същият модел се вижда и в дейността на фондацията му „Съвет за спортно развитие – Пловдив“. Пашов вече твърдеше, че частната структура ще „настанява“ клубове, ще ремонтира общински зали и ще работи с общински, държавни и европейски средства. Той се представяше едва ли не като началник на общинския спорт, но „на следващо ниво“.

Кметът Костадин Димитров и зам.-кметът Николай Бухалов тогава категорично се разграничиха от тези внушения. Те обясниха, че частна фондация не може да управлява общински бази, да разпределя публични средства или да прескача законовите процедури.

Това обаче не спря изграждането на публичния образ. Пашов обикаля състезания и прояви, голяма част от които са финансирани от Община Пловдив, Министерството на младежта и спорта или чрез други публични средства. Представянето им в социалните мрежи често оставя впечатлението, че именно той и неговата фондация стоят зад организацията и финансирането на всичко.

Това е обидно и за общинските служители, клубовете, федерациите и треньорите, които реално вършат работата. Спортът не започва с пристигането на Иван Пашов и не чака неговото присъствие, за да съществува.

Община Пловдив налива масло в огъня

Най-големият институционален виновник обаче остава Община Пловдив. На фона на цялата неразбория администрацията не само не внесе яснота, а наля още масло в огъня, предоставяйки графици на други клубове за ползване на „Тодор Диев“.

По документи стадионът е публична общинска собственост и се стопанисва от Община Пловдив. След прекратяването на концесията именно администрацията е длъжна да гарантира ред, безопасност, равнопоставеност и прозрачност.

Вместо това се създава впечатлението, че общинският имот се използва като арена, на която Пашов и Миленчев мерят егото си. Единият иска да бъде новият спасител, другият изведнъж си спомня, че е президент на клуба, а между тях са поставени феновете, децата и историята на „Спартак“.

Общината дължи ясен отговор кой допуска клубовете на стадиона, по какви критерии се изготвят графиците, кой носи отговорност за базата и на какво основание Иван Пашов демонстрира поведение на фактически стопанин. Именно тези въпроси постави и общинският съветник Светослав Енчев в официално питане до кмета.

„Тодор Диев“ не е декор за чужди амбиции, а целият този цирк има трима основни участници.

Иван Пашов използва проблемите на „Спартак“, за да трупа популярност и да изгражда образ на човек, без когото пловдивският спорт едва ли не не може да съществува.

Динко Миленчев години наред дава обещания, отказа се от концесията и остави историческия дом на клуба да се превърне в развалина, а сега наблюдава как други хора влизат в оставеното от него празно пространство.

Община Пловдив пък стои между тях без ясна позиция и с непрозрачни решения, които превръщат публичната собственост в инструмент за лични войни.

Стадион „Тодор Диев“ не е снимачна площадка за пиар акции, политически амбиции и демонстрации на влияние. „Спартак Пловдив“ не е ракета носител за бизнесмени, които искат да станат обществени фактори, а децата и феновете не са статисти в спектакъл, режисиран от чуждо его.

Пашов трябва да спре да се представя като собственик на решенията. Миленчев трябва или да поеме реална отговорност за клуба, или да признае, че не може да го направи.  Община Пловдив пък е длъжна най-после да прекрати този цирк и да покаже черно на бяло кой, кога, как и на какво основание използва стадиона, както и какво е неговото бъдеще.

Защото, докато тримата участници си разменят роли на спасители, жертви и арбитри, единственият истински губещ остава „Спартак Пловдив“. Ако тази война продължи да се води с тези участници и в този си вид, то със сигурност победител няма да има, а бъдещето на пловдивския тим ще изглежда все толкова мрачно. 

Готви ли бизнесмен чрез частна фондация да изземе спортната дейност на Община Пловдив?Иван Пашов учредява „Съвет за спортно развитие" – твърди, че ще се разпорежда с парите за спорт и базите