След дебата за съдбата на Партийния дом, друг градски символ - Художествената галерия, предизвика възмущението на архитектурната гилдия под тепетата. Там вече проблемът със събарянето не стои на дневен ред, тъй като сградата на "Гладстон" бе срината до основи. Но пък въпросът как ще изглежда новият дом на пловдивските художници все още няма отговор. Или поне този, който бе представен, далеч не удоволетворява експертите.

Проектът за новата галерия, който е на екипа Петкана Бакалова и Тодор Узунов, бе презентиран на Експертен съвет, където предизвика доста разнопосочни реакции. Участниците в съвета не харесаха избраните цветове, огромната фасадна колона, която шефът на КАБ-Пловдив. арх. Петко Костадинов определи като "джазова и бъбрива", също така бе коментирана цялостната визия, която не се вписва в архитектурния ансамбъл в района.

Самите проектанти също са скептични и признават, че работят между чука и наковалнята. Арх. Петкана Бакалова призна, че проектантският е под натиск от главния изпълнител на обекта - ГБС-Пловдив.

"Видях какво значи да се работи на инженеринг и всички недостатъци си личат по сградата", каза Бакалова, а Узунов вметна, че са се съобразявали и с изиквания на изпълнителя, но и на основния ползвател на сградата – Дружеството на пловдивските художници.

Ето какво написаха в социалните мрежи архитектите - блогъри от един най-популярните архитектурни блогове в България -WhATA,  които очевидно също се вълнуват от темата.

Няколко факта:

- Старата Художествена галерия течеше, беше сглобяема конструкция с много дефекти;
- НО старата Художествена галерия имаше характерна фасада, отлично пространство и създаваше ярък архитектурен ансамбъл заедно с кино "Космос" и Дома на техниката;
- Община Пловдив подготвяше архитектурен конкурс за нова галерия от 2015;
- НО настоящият проект е резултат от обществена поръчка за инженеринг, спечелен през април 2018 от строителната компания ГБС (Главболгарстрой);
- Архитект на новата сграда, нает от ГБС като подизпълнител, е Петкана Бакалова (б.а. Арх. Бакалова е проектант ПУП-ПРЗ, а архитектурата е дело на арх. Тодор Узунов) човек с ярка обществена позиция, отношение към културното наследство и активен заместник-председател на КАБ;
- НО новата сграда, няма какво да се лъжем, има сериозни естетически проблеми и нарушава архитектурен ансамбъл - пример за бг модернизъм от втората половина на ХХ век, който отдавна трябваше да има статут на културно наследство.

От миналото лято чакаме някой да ни обясни защо се случва това в Пловдив. Докато чакаме, слагаме тук един цитат от Оруел, който Павел Попов уместно припомни в последната си статия за вече покойния вестник "Култура": "Ако свободата изобщо означава нещо, то това е правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят".

Според архитекти един от основните проблеми на сградата е липсата на свободно пространство пред входа.

"Това са азбучни неща - когато правиш сграда за публични прояви, където се очаква по време на събития там да се съберат много хора, трябва да предвидиш площад. Този проект, освен че няма архитектурна и естетическа стойност, не е и функционален, коментира пловдивски архитект.

Коментарите в страницата на WhATA далеч не са толкова дипломатични.

* По калъпа на промишлените сгради по шосето към магистралата. Където междувпрочем има по-добри сгради... А старата беше като стил безподобна с фалтовия оберлихт! Истината е ,че не могат да направят дори аналог на старата галерия дори като проект, особено базирайки се на регионалните клишета като проектантски подход! Ясно е, че не може да „направят“ Гугенхайм, ама поне да спазват някакви вече апробирани и утвърдени принципи за пластичност и осветление . А не модел за постсоциалистически търговски комплекс. Дилетантството 'блика' дори с неграмотното третиране на външния ръб, където променят цветовете, за да не се получи „случайно“ обем , а КРЪПКА. Това е масовата конфекция по ЖК-атата. Странно е, вместо да се реставрира с изключителните на пазара нови материали и методи старата (бих казал изключителна като пластика и функция  сграда). Ако трябва да се пристрои някаква ултрамодерна част към нея, но да остане поне като реверанс към историята - доброто от миналото , вместо самоцелно да се дава „поле за изява“ на дилетантски попълзновения за слава, пропита с регионален чалга-шовинизъм. Жалко е! Срамно е! /Нико Стоянов/

*Нова типология: бензиностанция “Лукойл” среща “Техномаркет”. Спекулирам, че информационното гише ще има облика на “Лафка”./Коста Златинис/

* Още един факт: Тези картинки на проекта за нова галерия показват, че никой от авторите и оценяващите няма никакво уважение към традиции, съвременност и въобще стил. Или проектът е правен много набързо (което не оправдава нищо), или авторите толкова могат. Надписът „ART“ издава всичко това, че и още – откровено неразбиране на връзката архитектура – дизайн. Как може да ти хрумне да напишеш АРТ на фасадата? Самият надпис няма да го обсъждаме./Кирил Златков/

*Още съм в несвяст от новината ви. Тъга, гняв, безпомощност..Разбойническо време, в което за съжаление съучастник е Петкана Бакалова. Грозен, ужасно грозен проект... /Асен Асенов/.

*Недопустимо е обществени поръчки свързани с проектиране, да се пускат на инженеринг. Винаги проектите ще са зле, влаганите материалите ще са най-евтините, всеки пропуск в заданието ще е повод да се избяга от отговорност от страна на строителя! /Камен Кръстев/.

*Проектът за галерия трябва да е модернистичен, изпъкващ на фона на другите сгради. Такива проекти се правят с конкурси и то с международни съдии и участници. Старата сграда е далеч по-красива от новия проект. Новият проект е Арт Панелка - типично за соц архитект - лишено от идея и практичност. Жалко за архитекта - време му е да се отдаде на панелно проектиране. Хонора си трябва да дари за реновирането на панелките в жк Тракия. /Христо Христов/.

Дебатът по темата, макар и закъснял, показва че подобни решения, касаещи емблематични градски сгради, не бива да се вземат с лека ръка. Не е редно и една строителна фирма /без значение колко е голяма тя/ да определя визията на града. Строежът и проектирането бяха дадени на инженеринг, като конкурсното начало за проектирането на галерията бе изключено. Разбира се, никой не иска да харчи с лека ръка парите на данъкоплатците, но дали когато се строи сграда, която ще остане за поколенията, цената трябва да е водещият фактор?

Сградите, които останаха в градовете, спечелили титлата Европейска столица на културата, се превърнаха в символи на тези места.

Примери за това са Центърът за съвременно изкуство FRAC, по проект от японския архитект Кенго Кума и La Villa Mediterranee - новият културен център на Марсилия, по проект на италианския архитект Стефано Боери. Също така Музеят на изкуството, архитектурата и технологиите (MAAT) в Лисабон на британския топ архитект Аманда Левет, Музеят за съвременно изкуство в Краков, Националната галерия в Атина, новият център за музика на Вроцлав,  и др.

Марсилия

  

Лисабон

Атина

Краков

Вроцлав

Дали винаги всичко опира до пари? В блога на WhATA бе публикуван и идейният проект на пловдивското архитектурно бюро "RT Consult". TrafficNews.bg се свърза с тях с въпроса по какъв повод е направена визуализацията.

"Когато разбрахме, че предстои да се одобри нова визия на Художествената галерия, започнахме работа по концептуалния дизайн на сградата, като поканихме Веселина Трюдо - пловдивчанка, архитект, с опит в проектирането на галерии и няколко реализирани проекта в Париж. На по-късен етап искахме да включим и друг пловдивчанин - архитект, правил дизайна на стадиона в Марсилия. Идеята ни беше да направим този проект за номиналната стойност от 1 лев. По-важното според нас бе, той да бъде изработен от талантливи и доказани в световен мащаб пловдивски архитекти за Пловдив. За съжаление, няма да имаме този шанс, тъй като изобщо нямаше конкурс за проекта", коментира арх. Тодоров.

Така изглежда тяхното предложение на Художествена галерия:

Старата Художествена галерия вече я няма. Какво обаче ще се появи на нейно място? Все още има време за дебат и предложения по темата. Ако гилдията на архитектите е единодушна в мнението си за проекта, той трябва да бъде променен. И да се върнем още веднъж към Оруел, който казва, че "Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното."