Скритите послания с  Красимир Куртев - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще ви представя темата за скритото послание за чакрите описано в Откровението на Йоан.

 

Чакрите (ендокринните жлези) представляват възвишените точки в човешкото тяло чрез които божествените енергии изразяват себе си в плътта.  Тези точки на възвишеност бихме могли да открием  в Откровението от Йоана - Библията.

 

Само по себе си „Откровението“ е херменевтично изпитание доближаващото се до старогръцкото понятие за истина - Алетея: „Колкото повече се открива, толкова повече се скрива“.

Мнозина объркани в неузнаемостта  на библейските текстове определят „Откровението“ като Апокалипсис, сиреч свършека на света. И все пак да не забравяме, че енергийната божественост няма за цел да руши, а да съгражда. 

В Откровението се намеква за чакрите,  цитирам: „Четирите църкви“ , които според  Едгар Кейси са жлезите от ендокринната система. Чакрите, представени като Четирите църкви, са онези сили, които следва да бъдат одухотворени чрез желанието, по-скоро волята на всеки един човешки индивид. Тоест от сили да се превърнат в божествени енергии за да настъпи хармония между дух и тяло, тогава двете се превръщат в съзидателни сили.

 Как да видим чакрите през Откровението?

Откровението от Йоан е забулено в мистика и загадъчност, обвита с мантията на семантика.

Каква е целта на Откровението от Йоан? Защо е обвито в символизъм и не се говори на ясен и разбираем език?

Едгар Кейси отговаря: „Формата на символите е за онези, които са били или ще бъдат или може да станат, чрез търсене онези посветени в разбирането, което може да стане тяхно, ако работят и използват това, което знаят сега.“

Посредством библейския език, църквите, драконите, градовете, печатите на ангелите и пр. са един вид преживяванията, които са онези сили, които воюват във всеки един от нас, пътувайки през материалния свят. Сиреч всеки един човешки индивид трябва да преживее своето собствено откровение, след като веднъж е преодолял онези влияния, които му пречат. Това има пряк израз в ендокринната система - чакрите.

Например четирите звяра споменати в четвърта глава на Откровението са влиянията вътре в тялото, които ни дават по-голямо желание за плътски сили – надигащи се като зверове, за да разрушават. Те са символизирани от телеца, човека, лъва и орела.

Това са силите, които пряко действат в половите жлези, панкреаса, надбъбречната жлеза и тимуса. Когато тези сили са под контрол, те се отварят за духовните, божествени влияния. „Тронът“ описан в Откровението на Йоана показва по - високите центрове на чакрите, докато „дъгата“ символизира сетивните процеси.

„Седемте църкви“ са силите, които ние наричаме сетива и всяко едно е свързано с определен цвят, който съответства на даден ендокринен център – чакра. „Четирите коня“ се свързват с четирите по-ниски центъра: белия (половите жлези), черния (панкреаса), червения (слънчев сплит) и бледия (тимус).

Въпросните коне изобразяват емоционалните и физическите сили на човека, които протичат възходящо, за да предоставят израз на по-възвишени сили в тялото.

„И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи. „

Белият кон има ездач с „лък“, това е бялата светлина с дъгата от цветове, която влиза в тялото на нивото на половите жлези.

„и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя. „

Ездачът на червения кон притежава сила „да вземе мир от земята“ – силата на гнева. Когато е неконтролирана от надбъбречната жлеза, се изразява в отрицателна енергия на червеното.

„И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.“

Черният кон носи ездач с „везни в ръката си“. Това е идеята за избора и изкушението свързани с центъра на панкреасът.

„И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.“

Ездачът на бледият кон „води след себе си смъртта и ада“. Тимуса е дом на егото и съответства на зеления цвят, а от тук цветът е блед, предполагащ несигурност на изявата на Аза – любов към себе си или любов към другите.

Тъй като тимуса е също и седалището на любовта. Егото е подчинено на Смъртта, а Адът е символ на онези енергии, които ние човеците създаваме или, с които злоупотребяваме вътре в нас.

Резултатът от всички тези преживявания, описани в Откровението е божествен знак за отварянето на чакрите, пречистването на центровете и изтичането на всички земни влияния, които ни отделят от Единството.

Подбрал и изготвил за всички читатели на Trafficnews.bg от езотеричния и астрологичен анализатор и Красимир Куртев - Doctor Honoris Causa.