България официално пропусна крайния срок – 7 юни 2026 г., в който трябваше да въведе европейските правила за прозрачност в заплащането (Директива 2023/970). Докато часовникът за евентуални наказателни процедури и финансови санкции от Брюксел вече тиктака, в страната се разрази безпрецедентен скандал.

Общественото обсъждане на промените в Закона за защита от дискриминация и Кодекса на труда, което продължава до 18 юни, предизвика лавина от над 20 остри становища. Въпреки че всички страни принципно подкрепят премахването на неравенството в доходите между мъже и жени, конкретните текстове бяха подложени на унищожителна критика. Проектът успя да обедини в недоволството си граждани, бизнес, неправителствени организации и дори държавните институции, които трябва да го прилагат.

Ето как се стигна до този хаос и кои са най-големите "бомби" в закона.

Край на тайната на заплатата! Шефовете вече са длъжни да обявяват пари в обявите за работа или преди интервюНови правила за бизнеса ще изискват да се подават отчети за нивата на заплатите по разбивка пол

Гневът на кандидатите: "Вратичката" за заплатите в обявите

Най-голямото разочарование за хората се оказа неяснотата дали работодателите реално ще са длъжни да пишат предлаганата заплата директно в обявите за работа. Строго юридически, в законопроекта не е записано задължение сумата да фигурира конкретно в текста на обявата, а се казва само, че работодателят „осигурява на кандидата“ тази информация.

Гражданите веднага уловиха тази „вратичка“. В своето становище Даниел Топалов категорично настоява диапазонът да бъде закован директно в платформите за обяви, защото опцията информацията да се дава "по някое време преди интервюто" обслужва корпоративните лобита и продължава практиката да се губи времето на хората. Денис Ивайлов също пита защо не е записано изрично кога се дава информацията и има ли възможност за гъвкавост.

Оказва се, че българският законопроект дори е пропуснал изричната времева рамка от европейската директива, която задължава информацията да се даде "преди провеждането на първото интервю" – пропуск, алармиран от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).

Шокът от институциите: КЗД категорично отхвърля закона

Най-голямата изненада дойде от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която поема основната тежест на реформата. В официалното си становище институцията заявява, че „КАТЕГОРИЧНО НЕ ПОДКРЕПЯ“ законопроекта.

Мотивите им са безпрецедентни:

  • Смесване на закони: Според КЗД вносителят пренася чисто трудовоправна материя (договори, обяви, заплати) в антидискриминационен закон, което ще доведе до правен абсурд и дублиране на функции с Главна инспекция по труда.
  • Липса на пари и изкуствен интелект (AI): Законът задължава обявите за работа да са "неутрални по пол". От КЗД алармират, че нямат капацитет да следят целия български интернет и ще им трябва скъп AI софтуер, за който не е предвиден нито лев. Те отказват да се превръщат в "Национален статистически институт" и "пощенска кутия", която да събира тежки счетоводни отчети за заплатите на хиляди фирми, без да имат нужните сървъри, математици и бюджет.
  • Загуба на независимост: Законът изисква КЗД да "консултира" бизнеса как да коригира заплатите си. От комисията питат как могат да бъдат безпристрастен съдник при жалба на работник, ако преди това самите те са консултирали и одобрили мерките на фирмата.

Бизнесът в паника: Парадокс със сроковете и опасност за търговската тайна

Браншовите организации и консултантски компании (БСК, БАУХ, „Ърнст и Янг“) виждат сериозни недомислици, които могат да блокират икономиката:

  • Двойни срокове (14 дни срещу 2 месеца): Това е най-големият гаф на вносителите. В ЗЗДискр. е записано, че шефът има 2 месеца да даде справка за средните заплати при искане на служител,. В същото време, паралелна промяна в Кодекса на труда заковава този срок на едва 14 дни. Бизнесът и юристите предупреждават, че 14 дни са физически невъзможни за големи корпорации и това създава риск от двойни глоби от различни институции.
  • Кой е "кандидат" и изтичане на тайни: Консултантите от "Ърнст и Янг" (EY) предупреждават, че липсва дефиниция за "кандидат за работа". Ако всеки, изпратил CV, се брои за кандидат, фирмите ще трябва да разкриват бюджетите си (които са търговска тайна) на случайни хора, което е огромна вратичка за корпоративен шпионаж.
  • Забраната на договорите за конфиденциалност (NDAs): Пълната забрана работниците да пазят заплатата си в тайна плаши бизнеса. Работодателите настояват да се запише, че служителите могат да разкриват парите си само за целите на защитата от дискриминация, а не да ги публикуват свободно в социалните мрежи.
  • Агенциите за временна заетост: От Националната конфедерация по заетостта (НКЗБ) посочват, че HR агенциите, отдаващи персонал под наем, не определят заплатите – това правят фирмите ползватели. Те искат отговорността за разликите в доходите да пада върху реалния ползвател на труда.

НПО секторът: Затворете вратичките и оправете превода!

Организации като „Български фонд за жените“ и Фондация „Мама има работа“ защитават твърдото прилагане на закона, но искат спешни корекции:

  • Какво е "заплащане"? В проекта често се говори само за "основна работна заплата",. НПО секторът и гражданите настояват дефиницията изрично да включва всички бонуси, опции за акции (RSUs), премии и придобивки, защото именно там се крие 12-процентната разлика в доходите между мъже и жени,,,.
  • "Изгубени в превода": И бизнесът, и НПО-тата забелязват грандиозен гаф при превода на директивата,. Европа поставя четири критерия за оценка на труда: умения, усилия, отговорност и условия на труд,,. Българските чиновници обаче са ги превели като: сложност, тежест, отговорност и условия на труд,,. Подмяната на "умения" и "усилия" с "тежест" и "сложност" тотално изкривява смисъла на закона, ще създаде хаос в съда и ще обърка системите за оценка на всички международни компании у нас,,.

Какво предстои?

Общественото обсъждане ясно показа, че държавата се е опитала да скалъпи набързо мащабна реформа, прехвърляйки огромна тежест върху една неподготвена институция (КЗД), създавайки противоречия между два ключови закона (Кодекса на труда и ЗЗДискр.) и оставяйки дупки в превода.

След 18 юни Министерството на труда и социалната политика ще трябва буквално да пренапише голяма част от текстовете. В противен случай, освен че сме изпуснали европейския срок, рискуваме да приемем неработещ закон, който нито ще извади заплатите в обявите на светло, нито ще премахне дискриминацията, но за сметка на това ще блокира съдилищата и бизнеса.