Илиян Джевелеков е роден на 10 май 1966 г. в Пловдив. Следва психология в Софийския университет, а после завършва "Кино и ТВ режисура" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на акад. Людмил Стайков. В периода на следването си работи като режисьор в студентска програма „КУ-КУ“. През 1993 г. филмът му „Искам да съм свободен“ печели награда за най-добър късометражен филм на Международния филмов фестивал „Златна роза“ във Варна. От 1994 до 2000 г. работи като продуцент и режисьор в компанията „Ку-ку филм“. През следващата година заедно с Матей Константинов и Георги Димитров създават продуцентска компания „Мирамар Филм“, която днес се нарежда сред водещите производители на документални и игрални филми, както и на тв реклами в България. 

Заедно с партньорите си продуцира "Дзифт", а като режисьор стои зад друг популярен филм "LOVE.NET". Преди седмици филмът "Мечтаното приключение", в който Мирамар е копродуцент, спечели наградата на журито на престижния Международен кинофестивал в Кан. Джевелеков и екипът му стоят и зад интересния тв сериал "Ком Емине", излъчен преди дни по БНТ. А минисериалът "Порталът" предизвика сериозен интерес сред телевизионната аудитория. 

- Г-н Джевелеков,  случи ли се за вас „Мечтаното приключение“, след като отличиха филма ви с наградата на журито на Международния фестивал в Кан? 

- Безпорно,  успехът е на лице и той не е само личен, но и за българското кино. Дали сме мечтали за Кан и наградата? Случи се и го приемахме някак си в крачка, реалистично, без особени фойерверки. 

- Какво беше настроението, усещането там в залата? 

- Това е един от най-интересните моменти в нашето преживяване, защото нямахме възможност да гледаме фестивала. Аз съм бил още три пъти там, но от друга призма съм гледал на нещата. А сега, като част от екипа на един от филмите в състезателната програма и награден , видях отвътре цялата церемония в качеството си на един от наградените филми и усещането е много интересно. 

Започна с придвижването ни с ескорт с примерно 12 автомобила, водени от полицаи отпред. После минахме на червения килим и влязохме в легендарната зала Люмиер, където звучеше песен на Азис, която е част от саундтрака на филма. След това 165 минути българска реч, защото във филма се говори на български, след това 10 минути аплодисменти и ръкопляскания, и накрая отново излизане навън. Там имаше страшно много хора и отново звучеше песента на Азис. Малко сюрреалистично, но и много интересно преживяване. 

- Сякаш е време на копродукции, на обединяване на творци от различни държави. Ето и Дара спечели Евровизия с помощта на международен екип… 

- Да, все повече се очертава като тенденция, въпреки че не е задължително условие. Има проекти - в киното специално, които абсолютно автономно се реализират, но, да, има такава тенденция. 

- Как се случват на практика тези партньорства? 

- Най-приятното за „Мирамар филм“ е, че предишните ни копродуценти отново в германски филм - „Кръвта на пеликана“, който беше заснет изцяло в България, както и „Мечтаното приключение“, ни препоръчаха.  Радвам се, че не просто сме партньори и участваме като екип, но последните ни копродукции са снимани тук, а това не се случва често.  Ние се справяме като домакини на такива мащабни проекти.

"Мечтаното приключение" бе заснет във Свиленград. Всички актьори във филма са българи, както и 90 процента от екипа. Така че това е сериозно българско участие, наистина. Ние съдействахме за абсолютно всичко, което се върши. 

Кастингът продължи една година и се провеждаше в нашия офис. Няколко човека, които бяха много прецизно инструктирани от Валеска за отделните персонажи, който трябва да открият. Обикаляха по улиците, по ресторантите, по магазините. Спираха подходящи хора и им предлагаха да направят проби. Едни казваха, че не се интересуват, други се съгласяваха. 

И така този процес продължи над една година. И ви казвам наистина, че аз по едно време не можех да си позная офиса, защото постоянно имаше различни хора. Влизаха, включваха се камери, правеха се някакви етюди, записваха се неща и така.

- Не крие ли рискове работата с хора, които нямат никакъв професионален опит в снимането на кино?

- Аз точно в такъв мащаб не съм виждал работа изцяло с непрофесионалисти. Рисковете са от всякакво естество. Тук големият успех на Велеска е, че е успя да поведе всички тези непрофесионалисти по дългия път на създаване на един филм и то успешен филм. Защото е изключително странно, всеки ще се съгласи, това ти да нямаш никакъв допир с киното, и изведнъж да участваш в даден филм и, а година по-късно да бъдеш в състезателната програма на Кан. На церемонията в Кан бяхме доста голяма група, сред която бяха и десетина от тези непрофесионални актьори.  Само те могат да кажат, но е много симпатично и нестандартно.

- Променихте ли пътя на някои от тези хора? Мислят ли някои от тях да сменят професията и да търсят реализация в киното? 

- Все още е много прясно всичко. Няма и седмица се случи награждаването в КАН, така че, предстои да разберем.

 - Тази награда прави Мирамар много по-видима. Какви перспективи отваря пред вас като екип?

- Със сигурност, когато в биографията ни вече присъства успехът в Кан, ние сме по-разпознаваеми и това носи определен позитив. Но искам да кажа, че и предишният ни филм отноиво с немски партньори беше също много успешен и бе селектиран за фестивала във Венеция. Най-престижната паралелна програма се откри с „Кръвта на пеликана“. Така че това натрупване и награждане е хубаво и престижно.

- Очерта ли фестивалът в Кан някакви нови тенденции? 

- Гледах само нашия филм. Защото с Мила Войникова, която е водещият продуцент в този проект, отидехме за три вечери. Така че наблюдения нямам. Затова не мога да обобщавам генерално, макар че знам какви са селектираните филми. Истината е, че тенденциите се чертаят от избора на журито, от техните предпочитания.

- Как се прави кино в България в такава сложна ситуация  – и финансова, и управленска? 

- Едва ли ще ви изненадам и, не го казвам с удоволствие, защото звучи банално, но трудно. Трудно се прави кино, наистина. Трудно, но на кого му е лесно? 

- А интерес от страна на спонсори има ли? Все по-често гледаме филми с натрапчиво продуктово позициониране. 

- Не мога да кажа, че има по-засилен интерес. А това с продуктовото позициониране е нож с две остриета.  - Би могло да се прави много по-интелигентно, защото се случва така, че продукции, които разчитат на продуктово позициониране, се превръщат в рекламни блокове и там е изключително да говорим за художествените качества. Още на входа те биват изядени и асимилирани от продуктово позициониране. Това е много стара тема. Добре е и тези, които търсят продуктово позициониране, и кинотворци, и фирми, които са склонни да участват с продуктово позициониране в дадени продукции, да погледнат как се прави по света и колко деликатно и умно е направено.

Достатъчно е  да погледнем към най-комерсиалните филми като тези от поредицата за Джеймс Бонд. А тук гледната точка в много от случаите на рекламодателите, да ги наричаме, е, че дават пари и искат  да използват, колкото се може повече екранно време. Получава се глупаво. 

- Вашият екип реализира и един друг много интересен тв проект – сериала „Ком Емине“. Разкажете за филма и за този по-специфичен начин на снимане – филм във филма. 

- „Ком Емине“ е най-трудният и невъзможен проект, с който сме се заемали. Не си давахме сметка и не очаквахме да е толкова сложно при това от самото начало. Защото един екип от средно 45 човека, след като тръгна от София в първия снимачен ден в следващите два месеца вървеше анблок. Всички те за тези два месеца снимки се бяха виждали с близките си един-два пъти за по ден. Самата логистика беше много сложна. Ще кажа само, че най-важното бе, че накрая всички се върнаха живи и здрави, защото подобен проект е и рисков. Планината не си играе. Имахме в тоя отношение късмет. 

Иначе начинът на заснемане да има филм във филма е сценарно решение. Един от героите е влогър и с камерата на мобилния си телефон снима свой разказ за пътуването. Ние сниманото в самия филмов разказ. 

- Все по-често говорим с хората на изкуството, че изкуственият интелект навлиза с гръм и трясък в живота ни. Има ли опасност да се отнеме творческият елемент в киното? 

- Опитвам се да следя какво се случва в киното, свързано с изкуствения интелект. Той става все по-полезен за някои неща и улеснява живота и процеса. Дали изцяло ще замести човешкото кино? Страхувам се да давам прогнози, но мисля, че по-скоро не. 

- Вие работите по документалния филм за 100-годишната на „Локомотив“ (Пловдив). Кога ще го видим на екран? 

- Да, това ми е най-емоционалното занимание и в момента. Филмът трябва да бъде готов до края на годината. Няма как да бъде готов за честването на Античния театър. Работата  е огромна - 100 години не се обобщават толкова лесно в един документален филм, който ще бъде не само историческа хроника, но, надявам се,  ще даде представа на зрителя каква е магията на този клуб. 

Филмът за „Локомотив“ (Пловдив) е професионално, но и лично пристрастие, което аз никога не съм крил. Поканиха ме от фондацията, която организира събитията по честването на 100-годишнината на черно-белия клуб.