Швейцарците са изправени пред един от най-важните референдуми за последните години, който мнозина наричат “швейцарския Брекзит”.

Става дума за предложеното от крайнодясната Швейцарска народна партия (SVP) ограничение за числеността на населението до 10 млн. души. Ако мнозинството от алпийската нация гласува “за” на 14 юни, референдумът не само може да доведе до пълна забрана на имиграцията, но и да нанесе сериозен удар на икономиката на страната.

Поддръжниците на идеята твърдят, че нарастващото население излага на изпитание до краен предел местната инфраструктура, пътищата и обществения транспорт, както и води до повишаване на наемите и престъпността.

 

 

Реално населението на Швейцария наистина се е увеличило значително през последните 25 години. Между 2000 и 2025 г. то е нараснало от 7,2 на 9,1 млн. души - ръст от около 26,6%. Това прави Швейцария една от най-бързо развиващите се страни в Европа. Освен това след споразумението за свободно движение на хора между Швейцария и ЕС, влязло в сила през 2002 г., над 80% от растежа на швейцарското население се дължи на имиграцията, голяма част от която е европейска.

В страната е налице значителен натиск върху пазара на жилища, особено в градските центрове, а процентът на незаетите жилища е много нисък - 0,1%. Въпреки това нетната имиграция се е понижила с 10,5% през 2025 г. в сравнение с предходната година. Освен това имиграцията помага за противодействие на застаряващото население на Швейцария, а и без имиграция ще има значително по-малко работещи и повече пенсионери. Това от своя страна би имало преки последици за здравноосигурителните премии и пенсионната система.

Редица сектори също се опасяват от това какво ще се реши на референдума. В хотелиерския бранш например “повече от 50% от служителите са чужденци”, коментира Мартин фон Моос - ръководител на браншовата асоциация HotellerieSuisse. Според него инициативата ще влоши хроничния недостиг на работна ръка в сектора, а е възможно и доста бизнеси да фалират.

На чужди кадри в Швейцария разчитат и болниците, домовете за възрастни хора, строителството и големите фармацевтични компании, а успешен референдум би обезкуражил както инвестициите, така и наемането на работа.

Референдумите са неизменна част от швейцарската политика - избирателите се отправят към урните четири пъти годишно, за да вземат решения по различни национални и регионални въпроси. В случай че на референдума в неделя отговорът бъде положителен и населението на Швейцария надхвърли 9,5 млн. (прогноза за 2031 г.), правителството ще бъде длъжно да направи всичко възможно, за да спре достигането на 10 млн. души ( прогноза за 2042 г.).

Берн например ще се окаже задължен да прекрати международните споразумения, които насърчават растежа на населението. Това включва и въпросното споразумение с ЕС за свободното движение на хора - условие за сложната мрежа от швейцарски споразумения с Брюксел, които дават на страната достъп до европейския единен пазар. Според последни данни 51% от това, което Швейцария продава, отива за Европа, докато износът за Азия и САЩ спада.

Клод Маурер, икономист в изследователския институт BAK Economics, коментира пред Ройтерс, че ако Швейцария се откаже от двустранните си споразумения, икономическият растеж на страната между 2028 и 2045 г. ще бъде със 7,1% по-нисък, което се равнява на загуба от 867 млрд. долара.

Според Томас Матер - депутат от SVP и банкер, опасенията всъщност са опит за всяване на паника. Той посочи, че само един от всеки 10 имигранти са работници с търсени умения, а темпът на растеж на БВП на глава от населението е намалял след увеличаването на имиграцията. И допълни: “Не сме против имиграцията, но тя трябва да бъде умерена и контролирана, за да привлечем правилните хора”. каза той.

Матер смята, че в Швейцария “преди имаше качествена имиграция, сега имаме количествена. Страната ни е все още със същия размер както през 1848 г. и все повече хора живеят на едно и също място”.

От SVP увериха още, че ще има квоти за имиграцията - 40 хил. души годишно, но според критиците на тавана на населението това не е достатъчно, а е твърде възможно да има и неравномерно разпределение.

Ако погледнем историята на Швейцария и възхода ѝ за последните две столетия, виждаме тенденция - някои от най-успешните съвременни гиганти в различни сфери, които са познати като “швейцарски компании” - “Нестле”, “Суоч” или пък фармацевтичният гигант “Новартис”, са всъщност създадени или изградени от имигранти, пише “Гардиън”.