Погребалните церемонии на покойния върховен лидер на Иран Али Хаменей ще започнат в Техеран на 4 юли и ще завършат с погребението му в родния му североизточния град Машхад на 9 юли, предаде Ройтерс, позовавайки се на днешни съобщения от държавните медии на Ислямската република.

Кой беше Али Хаменей?

Аятолах Али Хаменей беше един от най‑влиятелните политически и религиозни лидери в Близкия изток в края на XX и началото на XXI век. Той оглавява Ислямската република Иран като върховен лидер  от 4 юни 1989 до 28 февруари 2026 г., когато беше убит при военна операция. В продължение на 36 години Хаменей упражняваше върховна власт над политиката, армията, съдебната система и външната политика на страната.

Ранни години и революционна активност

Али Хаменей е роден на 19 април 1939 г. в град Машхад, в религиозен шиитски дом в североизточен Иран, един от центровете на шиитския ислям.

Той е вторият от осемте деца в семейството, и семейството му принадлежи към сеидите, потомците на пророка Мохамед, което му носи уважение в шиитската общност още от раждането.

Дядото на Хаменей, Сейед Хоссейн, е бил виден шиитски свещенослужител, който служи в азербайджанския Иран и по‑късно в свещения шиитски град Наджаф в Ирак, център на богословското обучение.

Бащата му, Сейед Джавад Хосейни Хаменей, е бил учен и учител в медресе (ислямско религиозно училище), а по‑късно и член на религиозната улема (духовенството) в Мешхед.

И неговата майка, родена в семейство на духовници, произхожда от Йезд, друг център на шиитското богословие.

Този религиозен фон е формирал ранните му възгледи и съзнание още в детството и е направил религията централна част от неговия живот.

Хаменей израства в среда, наситена с религиозно обучение и богословски дебати, което формира неговата бъдеща роля като лидер. Семейството е известно с дълбоката си ангажираност в шиитската теология, а самият Али още от юношеството показва интерес към изучаването на Корана и ислямската правна наука (фикх).

Към средата на 1950‑те години Хаменей започва по‑сериозно религиозно обучение, първо в Мешхед, а после в други центрове на шиитското богословие. В този период той изучава арабски език, коранични текстове, фикх (ислямско право) и религиозна философия, знания, които ще бъдат фундаментални за бъдещата му кариера като духовен и политически лидер.

През 1957–1958 г. Хаменей заминава в Наджаф и Кум, едни от най‑престижните религиозни центрове в шиитския свят, където учи в богословски (хавза) школи. Там той се среща с водещите духовни фигури на своето време, включително будещия влияние Рухолах Хомейни, който по‑късно ще стане лидер на Ислямската революция в Иран.

В Наджаф и Кум Хаменей получава образование под ръководството на известни шиитски аятоласи. Тези години са ключови за формирането на слабоумения му религиозен авторитет, който по‑късно ще му позволи да заеме най‑високата духовна и политическа роля в Иран.

Още като млад той се включва активно в протестите срещу монархията на шаха и в подкрепа на Ислямската революция. През 1963 г. той е арестуван за политическа дейност и прекарва известно време в затвора, където е подложен и на тежки условия, според официални сведения.

След революцията през 1979 г. Хаменей се включва в управлението на новата Ислямска република, ставайки член на Революционния съвет. Той представлява революционното ръководство и поддържа твърдата концепция за велаят-е факех - управление от религиозни юристи, основен принцип на иранската теократична система.

Президентство (1981–1989)

След серия от терористични атаки през 1981 г., които отнемат живота на много висши представители на властта, Хаменей става кандидат за президент и е избран през октомври 1981 г. Той възглавява държавата през две последователни мандата до 1989 г., като президентството му остава до голяма степен церемониално в сравнение с влиятелната роля на премиера и революционното лидерство.

Върховен лидер на Иран (1989–2026)

След смъртта на основателя на Ислямската република рухолах Хомейни през 1989 г. Хаменей е избран за негов правоприемник, въпреки че формално не притежаваше най-високия религиозен ранг сред шиитските духовници. Конституцията е променена, за да могат да бъдат улеснени условията за негово назначение.

Като върховен лидер Хаменей концентрира върховна власт:

  1. контролира всички ключови институции - съдебна система, армия, разузнаване, медии;
  2. назначава най‑влиятелните генерали и висши държавни служители;
  3. определя насоките на вътрешната и външната политика на Иран.

Той е известен с твърдия си антизападен и антиамерикански риторичен курс и широко влияние върху геополитиката в региона.

Вътрешна политика: Репресии и протести

В продължение на десетилетия управление Хаменей оставя силно авторитарен политически отпечатък. Под негово ръководство Иран преживява многобройни вълни от протестни движения -  включително "Зеленото движение" през 2009 г. и масовите вълнения "Жена, живот, свобода" през 2022–2023 г., след смъртта на младата жена Махса Амини в полицията за морал.

Критиците на режима го обвиняват в системно потискане на политическите свободи, ограничаване на свободата на словото и преследване на опозицията.

Външна политика и регионално влияние

Хаменей е смятан за архитект на външната политика на Иран, със силен акцент върху подкрепа на шиитски и прокси групи в Близкия изток, от Хизбулла в Ливан, до въоръжени милиции в Ирак и влиянието в Сирия и Йемен.

Под негово ръководство Иран развива и централизира своя ядрен потенциал, поставяйки го в центъра на международни спорове, санкции и преговори, особено през 2015 г., когато беше подписано ядрено споразумение (JCPOA), и по‑късно през 2018 г., след като САЩ се оттеглиха от него.

Смърт и наследство

На 28 февруари 2026 г. Али Хаменей загина при съвместна военна операция на САЩ и Израел срещу неговото седалище и инфраструктура в Техеран. Той бе на 86 години. Новината за смъртта му беше потвърдена от различни международни медии и официални лица, включително американския президент Доналд Тръмп, както и по‑късно и от ирански държавни медии, които го обявиха за "мъченик".

Неговата кончина бележи край на една ера за Иран, но и отваря въпроси за бъдещето на страна, която дълго време беше държавата‑основател на шиитския политически модел в региона.