С 99,9% вероятност предстоящите президентски избори ще бъдат решени на балотаж. Това прогнозира социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова пред bTV.

По-малко от два месеца преди вота надпреварата за „Дондуков“ 2 започва да придобива по-ясни очертания. Андрей Гюров и Георги Кандев вече официално влязоха в битката, а до края на седмицата се очаква да стане ясно и кой ще бъде кандидатът за вицепрезидент на действащия държавен глава Илияна Йотова.

Според Боряна Димитрова основната неизвестна към този момент е поведението на ГЕРБ – дали партията ще издигне собствен кандидат, или ще се въздържи от участие в изборите.

По думите ѝ този въпрос разкрива различия между интересите на централното партийно ръководство и местните структури. На национално ниво евентуална загуба може да ограничи възможностите на ГЕРБ като опозиция и позициите на партията при преговорите по стратегически теми.

Местните структури обаче вече гледат към следващите избори за кметове и общински съветници. Ако сега няма кандидат, който да мобилизира организациите и избирателите на партията, това може да създаде сериозни проблеми при предстоящия местен вот.

Илияна Йотова влиза в кампанията с висока разпознаваемост и широка обществена подкрепа. Пред нея обаче има и рискове. Част от избирателите могат да потърсят институционален баланс и да се противопоставят на прекалена концентрация на власт около една политическа сила.

Другото предизвикателство е свързано с подкрепата, която Йотова получава от различни формации. Според Димитрова тя ще трябва внимателно да балансира между тях, без някоя от подкрепящите я партии да остане с усещането, че е поставена на заден план.

Андрей Гюров започва кампанията от по-ниска позиция по отношение на обществената подкрепа, но според социолога това не означава, че надпреварата е предрешена. Потенциалните му избиратели са по-ясно разпознаваеми, а сред основните му политически активи е категоричната проевропейска ориентация.

Боряна Димитрова очаква процесите на обединение вдясно да се развият най-вече преди втория тур. Според нея не е реалистично всички десни формации да застанат зад общ кандидат още на първия тур. Решаващият момент ще настъпи при евентуалния балотаж, когато отпадналите кандидати и техните избиратели ще трябва да изберат кого да подкрепят.

Данните, цитирани от социолога, показват още, че около 60% от избирателите предпочитат бъдещият президент да не бъде силно партийно обвързана фигура. Именно затова основните претенденти се опитват да демонстрират подкрепа, излизаща извън рамките на отделна политическа сила.

Според Димитрова балотажът е почти сигурен не само заради очакваното разпределение на гласовете. За да бъде избран президент още на първия тур, трябва да са гласували повече от половината избиратели.

При списъци с приблизително 6,7 млн. души активността трябва да надхвърли около 3,4 млн. гласоподаватели – сценарий, който социологът определя като малко вероятен. Така един от основните въпроси пред кандидатите ще бъде дали ще успеят да убедят достатъчно хора, че има смисъл да отидат до урните.