След седмици на декларации, призиви, „кафета” пред Общинския съвет, обвинения към Община Пловдив и тежки думи за бъдещето на пловдивския футбол, казусът със стадионите на Ботев и Локомотив придоби съвсем друг вид.

Оказва се, че целият спор за това дали наемите на Колежа и Лаута трябва да бъдат 2000, 3000 или 6000 евро на месец, кои помещения да се отдават и кои не, е бил, меко казано, странен.

Причината е проста – двата клуба така или иначе не плащат наема си на Община Пловдив.

Справка в сайта на Община Пловдив показва, че към днешна дата задълженията на „черно-белите” са около 70 000 евро – изцяло за наеми на „Лаута”.

Ботев Пловдив пък дължи около 318 000 евро. От Община Пловдив уточниха, че от сумата 33 000 евро са за ползването на Колежа през последните 10 месеца, а останалата част е свързана със задължения за базата в Коматево. Последните 10 месеца финансов благодетел на клуба е Илиян Филипов…

Или казано по-просто – двата най-големи футболни клуба в Пловдив дължат на общината близо 400 000 евро.

Това вече поставя целия шум от последните седмици в съвсем друга светлина. Докато в Общинския съвет се спореше дали Ботев трябва да плаща 2032 евро, 6000 евро или да получи стадиона на концесия или да бъде разделен, клубът не е плащал и досегашния си наем.

Докато Локомотив имаше претенции за по-добра база, скайбоксове, помощни игрища и подкрепа, се оказва, че въобще не е превеждал дължимото за „Лаута”.

Така въпросът вече не е дали наемът е висок или нисък, а дали изобщо има значение какъв е размерът му, ако накрая не се плаща.

Цялата ситуация започва да прилича на абсурдна общинска математика: едни искат по-ниски наеми, други искат безплатно ползване, трети обясняват как Общината била длъжна да помага на спорта, а накрая се оказва, че спортът е длъжен на Общината. И то не метафорично, а съвсем счетоводно.

Близо 400 000 евро не са дребна сума. Това са пари, с които могат да се изградят редица детски площадки. Може да се облагороди парк. Може да се ремонтира съоръжение за масов спорт. Може да се направят квартални игрища, достъпни за всички деца, а не само за тези, които тренират в школите на двата професионални клуба.

Но когато парите не влизат в общинския бюджет, те не изчезват в някаква абстракция. Те се взимат отнякъде другаде. Общината не може да излезе и да каже, че е „на загуба” и „пред фалит”, както често правят футболни клубове или фирми, когато касата им е празна. Общината просто реже разходи. А разходите са за улици, булеварди, паркове, детски градини, площадки, спортни бази и инфраструктура.

И тук идва голямата ирония.

Илиян Филипов постоянно обяснява как Община Пловдив му дължи пари за строителството на стадион „Христо Ботев”. Само че в същото време Ботев не плаща на Община Пловдив.

Локомотив пък настоява за развитие на базата, за нови възможности и за подкрепа, но също не плаща наема си.

Тоест едновременно се иска, настоява, претендира и обвинява. Само плащането някак си остава встрани от емоционалния разговор за бъдещето на футбола.

Тук вече дори не говорим за спортна политика, а за особен вид пловдивска привилегия – да ползваш общинска инфраструктура, да не плащаш редовно за нея, да настояваш за още и накрая да обясняваш, че Общината не те подкрепя достатъчно.

Представете си, ако всички останали спортни клубове в Пловдив решат да приложат същия модел. Да спрат да плащат символичните си наеми, а след това да поискат още бази, още помощ, още инвестиции и още облекчения. Представете си волейболни, баскетболни, плувни, бойни, лекоатлетически и детски школи да кажат:

„Няма да плащаме, защото имаме разходи, но в същото време Общината трябва да ни даде още”.

Няма да мине, защото за тях правилата важат.

И точно тук е проблемът – дали правилата важат еднакво за всички, или за двата футболни клуба винаги се намира специален режим, специално тълкуване и специално политическо мълчание.

Преди дни бе припомнено сравнението на бившия зам.-кмет Александър Константинов – ако човек в общинско жилище поиска освен апартамента и магазина под блока безплатно, за да може да се издържа, вероятно ще бъде пратен за преглед. В случая аналогията дори става още по-цветна. Защото тук не става дума само някой да поиска магазина под блока. Става дума да поиска апартамента, магазина, паркинга, мазето, покрива – и междувременно да не си плаща наема.

Бивш зам.-кмет: Ботев и Локо да теглят заеми и да си купят стадионите, в София си ги строят самиАко искате общински апартамент и магазина под него, за да се издържате, ще ви вкарат в психото, написа Александър Константинов

Това вече не е спор за спорт, а готова диагноза за начина, по който се управлява публична собственост в Пловдив.

Историята помни сходен случай. През 2017 година Ботев и Локомотив отново дължаха значителни суми на Община Пловдив – около 250 000 лева. Тогава двата клуба също искаха нови договори за стадионите и базите си. Накрая не платиха, а Общинският съвет изчисти задълженията им. Просто ги отписа. Все едно никога не са съществували.

Изчистиха дълговете на Ботев и Локо, "смърфовете" вече могат да вземат стадионаБлизо 250 000 лева дългове бяха натрупали клубовете към Общината

Днес въпросът е дали Пловдив отново върви по същата писта. Първо се трупат задължения. После идват искания за нови договори. После започват декларации, фенски натиск и драматични думи за това как Общината не помага. Накрая, по стара традиция, сметката може пак да бъде платена от пловдивчани.

И тогава целият спор за 2000, 3000 или 6000 евро на месец наистина се превръща в много шум за нищо. Защото какъв е смисълът да се определя наем, ако след това той не се събира? Какъв е смисълът Общинският съвет да спори с часове за анекси, споразумения и търговски площи, ако няма воля да се защити най-елементарното – публичният собственик да получава дължимото?

Сега отново се говори за концесия, за дългосрочно управление, за модерни спортни съоръжения, за устойчив модел. Всичко това може да звучи разумно. Но преди да се говори за бъдещи концесии, би трябвало да се отговори на един много по-прост въпрос: кога Ботев и Локомотив ще си платят старите задължения?

Защото концесия, договори, скайбоксове, паркинги, търговски площи и  безплатни стадиони за 20 години са големи теми. Но плащането на наем е базова дисциплина. Ако един клуб не може или не иска да плаща символичния си наем към Общината, как точно ще убеди пловдивчани, че трябва да му бъде поверена още по-голяма публична инфраструктура?

И ако искането на Ботев и Локомотив да вземат безплатно стадионите за 20 години, то видно вече са го направили. Само не е парафирано официално от Общината.

И ако клишето е, че „Общината е длъжна на спорта в Пловдив”, то обратното също е вярно и то буквално.

Кафе с аромат на отлагане: Колежа остава в стария режим, а сметката пак е за пловдивчаниОбщинският съвет не реши спора за стадиона, кметът не даде ясна посока, а Ботев продължава да ползва целия обектсрещу стария наем

Ботев без ново споразумение за Колежа, Общинският съвет раздвоен как да се даде стадиона до концесияТова означава, че стадионът ще се използва, както досега

Край на „частния стадион" на Филипов? Общината си връща залите, скайбоксовете и паркингаПо предложение на кмета разделят спортната от търговската дейност на Колежа до концесия или дългосрочен наем

За това ли Ботев поиска безплатно Колежа? Съветниците спряха анекса още в комисииПравната комисия поиска преработка на споразумението, оказа се, че стадионът няма отделни помещения