Руският президент Владимир Путин участва в церемония по откриването и началото на работа на редица промишлени и инфраструктурни обекти в Източен Сибир и руския Далечен изток. Това се случи в рамките на Източния икономически форум, съобщиха ТАСС и „Блумбърг".

Сред ключовите проекти е хидрометалургичният завод в медното находище „Удокан" в Забайкалския край. Путин даде дистанционно старт на работата на предприятието, което беше почти напълно възстановено след пожар през декември 2023 г.

„Удокан" е най-голямото медно находище в Русия и едно от най-значимите в света. Със завода започва работа първият в страната комбинат за пълен цикъл на добив и преработка на мед.

Предприятието ще произвежда катодна мед с чистота над 99,99%. Очаква се след пускането му общият годишен капацитет на комплекса да достигне 150 000 тона. Компанията „Удокан Копър", в която има участие руският милиардер Алишер Усманов, започна производството на меден концентрат през 2023 г., пише БТА. 

До момента комбинатът е произвел над 700 000 тона меден концентрат. Основната част от продукцията се реализира на руския пазар, а излишните количества се изнасят.

Пожарът в хидрометалургичния завод през декември 2023 г. избухна в сградата за извличане на метала, докато обектът все още беше в етап на пускови дейности. Инцидентът отложи въвеждането му в експлоатация с близо три години.

Заради ограничения достъп до европейския пазар вследствие на санкциите проектът е бил преработен, а част от оборудването е доставено от Азия, посочва „Блумбърг". Първоначалните планове са предвиждали произведената мед да бъде изнасяна основно за Китай.

„Удокан Копър" вече работи и по втория етап от проекта, който може да увеличи годишния капацитет до 550 000 тона мед.

Пускането на завода се случва в момент на сътресения на световния пазар на мед. Очакваното увеличение на търсенето от центровете за данни и индустрията на възобновяемата енергия също подкрепя цените. Котировките на медта на Лондонската метална борса са близо до рекордни нива.

В Приморския край е завършено строителството на най-големия високотехнологичен комплекс за производство на метанол в руския Далечен изток. Предстои предприятието да премине към пускови и наладъчни дейности.

Заводът ще произвежда метанол от природен газ, вода и въздух чрез тристепенен риформинг. Проектът предвижда производствен капацитет от 1,8 млн. тона годишно.

В изграждането са инвестирани 220 млрд. рубли. Очаква се предприятието да увеличи руското производство на метанол с около 45% и да повиши с 50% несуровинния и неенергиен износ на Приморския край. В Находка ще бъдат открити над 700 работни места.

Във Владивосток е въведен в експлоатация контейнерният терминал „Владивостокско морско пристанище Первомайски". След реконструкция на съществуващата инфраструктура са изградени мощности за обработка и съхранение на голямотонажни контейнери.

Част от терминала е разположена върху изкуствено създадени терени с площ около 50 700 кв. метра. Съоръжението разполага с пристанищни кранове, специализирани влекачи и площадки за морски и хладилни контейнери, като позволява директно прехвърляне на товари към железопътен и автомобилен транспорт.

В Хабаровския край е изграден и нов морски терминал за въглища от Елгинското находище, които се доставят по Тихоокеанската железопътна линия. Оттам суровината се товари на кораби.

За ограничаване на въглищния прах са изградени ветрозащитен екран и навеси над конвейерите. Предвидени са и системи за оросяване на насипите и специално оборудване при товаренето на корабите.

В Усурийск е създаден фармацевтичен завод, който ще произвежда лекарства от различни терапевтични групи. Планирано е производството на 24 медикамента, сред които разтвори за тежко болни пациенти, препарати за перитонеална диализа, инжекционни лекарства, стерилни антибиотични прахове и пропофол.

Около 90% от продуктите са включени в руския списък на жизненоважните и най-важни лекарства.

В селището Новонежино в Приморския край са пуснати в експлоатация подстанцията „Варяг" и 500-киловолтовата електропроводна линия „Приморска ТЕЦ – Варяг". Електропроводът е с дължина около 500 километра.

Проектът е определян като най-мащабния в руския електроенергиен сектор за 2026 г. Новата инфраструктура трябва да увеличи преноса на електроенергия към южните части на Приморския край, където има риск от недостиг.

Подстанцията ще бъде част от Приморския енергиен пръстен и ще захранва, наред с други обекти, Приморския металургичен завод, който доставя стоманени листове за корабостроителния комплекс „Звезда".

На остров Руский започна изграждането на основната инфраструктура на Иновационния научно-технологичен център „Руский". Първите обекти са научно-образователните клъстери „ИТ парк" и „Биотехнологии".

Целта на проекта е да създаде условия за развитие на високотехнологични компании – от научните изследвания и прототипите до серийното производство и излизането на пазарите в Русия и Азиатско-тихоокеанския регион.

В момента 20 компании имат статут на резиденти. Те работят в сфери като изкуствен интелект, информационни технологии, биотехнологии, фармация, биомедицина, морско инженерство и безпилотни системи.

До 2030 г. се предвижда изграждането на четири научно-образователни клъстера и образователния център „Тихоокеанско училище". Общата площ на комплекса ще бъде около 125 000 кв. метра, а инфраструктурата ще може да приеме над 250 компании и изследователски екипи.

В град Артьом започна движението на совалкови влакове между железопътния граничен пункт Гродеково–Суифънхъ и транспортно-логистичния център „Артьом", определян като най-голямото „сухо пристанище" в Русия.

Проектът има за цел да увеличи товарооборота между Русия и Китай чрез разширяване на пропускателната способност на граничния пункт.

В Бурятия започна и прокопаването на Втория Северомуйски железопътен тунел по Байкало-Амурската магистрала. Новото съоръжение ще бъде дълго 15,3 километра и ще се изгражда успоредно на съществуващия тунел.

Очаква се новият тунел и останалите планирани инфраструктурни обекти да помогнат за увеличаване на превозния капацитет на Източния железопътен полигон до 270 млн. тона годишно до 2032 г.