Как да бъде гарантиран най-добрият интерес на детето при осиновяване, достатъчно добре ли са подготвени кандидат-осиновителите и каква подкрепа е необходима на семействата след осиновяването – тези въпроси бяха във фокуса на среща-дискусия в Пловдив, посветена на предизвикателствата и възможностите за промяна в процедурата по осиновяване.

Събитието се проведе в Центъра за обществена подкрепа към Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Пловдив и е част от инициативата „Информационни седмици за осиновяването 2026“, организирана от Българската асоциация осиновени и осиновители. В дискусията участваха представители на Министерството на правосъдието, социалните служби от Пловдив, Пазарджик и Смолян, специалисти от отдели „Закрила на детето“, доставчици на социални услуги, представители на Сдружение „Веста“, доц. д-р Велина Тодорова, както и осиновители и осиновени хора.

Един от основните акценти беше поставен върху подготовката на кандидат-осиновителите. Според Величка Дошева от Българската асоциация осиновени и осиновители самата законова процедура е сравнително кратка, но проблемите често идват от различното прилагане на закона в отделните дирекции и отдели „Закрила на детето“. Тя посочи и че кандидатите понякога имат много конкретни и завишени критерии към детето, което може да удължи периода на изчакване за предложение.

По думите ѝ именно времето, през което кандидат-осиновителите чакат предложение, може да бъде използвано много по-пълноценно – за работа със социални работници и психолози, за по-задълбочено проучване на готовността им за родителство и за подготовка за ситуации, които изискват сериозен родителски капацитет. Сред важните задачи е и работата с очакванията на бъдещите родители.

В дискусията беше поставен и един от най-тежките въпроси – случаите, при които осиновяването не се развива успешно и се стига до прекратяването му или до извеждане на детето от семейството.

Недка Петрова, директор на Комплекса за социални услуги за деца и семейства, посочи необходимостта от ясни критерии за допускане на хора до регистъра, както и от възможност за продължаваща терапевтична работа с кандидатите, когато това е необходимо. Тя подчерта и значението на подготовката след самото вписване и след настаняването на детето.

По думите ѝ едно от големите предизвикателства е осиновителите да приемат, че детето може да преминава през същите кризи, през които преминават и другите деца. При осиновените деца обаче поведението понякога се възприема през призмата на самото осиновяване, което може да създаде допълнителна стигма.

Петрова даде пример с работата на психолозите, които наблюдават случаи на деца, проявяващи агресия към осиновителите си. Според нея това поведение може да бъде свързано и с нуждата на детето да усети сигурност и ясни граници.

„От него не се очаква да бъде перфектният осиновител. От него се очаква да бъде нормалният родител“, посочи тя, като подчерта необходимостта от ясни граници, които дават на детето усещане за сигурност.

Сред ключовите послания на дискусията беше, че във фокуса на осиновяването трябва да стои детето и неговите потребности.

„Ние търсим най-доброто семейство за детето, а не най-хубавото дете за определено семейство“, подчерта Величка Дошева. Според нея кандидат-осиновителите трябва да бъдат подготвени и за собствените си лични очаквания и травми, тъй като не бива детето да бъде поставяно в ролята да лекува травмите на възрастните.

По време на дискусията беше припомнена и необходимостта от продължаваща работа с кандидат-осиновителите не само преди осиновяването, но и след настаняването на детето.

Специално внимание беше отделено на осиновяването на по-големи деца. Милена Първанова от Министерството на правосъдието посочи, че през последните години международното осиновяване на големи деца е станало възможно и че процесът се променя в зависимост от обществените отношения и системите за закрила.

По думите ѝ международното осиновяване може да даде възможност за намиране на семейство на деца, които трудно биха намерили трайно настаняване в страната – сред тях по-големи деца, деца със здравословни проблеми или големи групи братя и сестри.

При по-големите деца особено важно е да бъде чуто тяхното мнение. Първанова подчерта, че за децата над 14 години законът изисква съгласие, но то трябва да бъде информирано и да бъде предшествано от достатъчно време и информация, за да може детето да разбере какво означава промяната.

Експертът обърна внимание и на нещо, което често остава извън големите теми – ежедневието в бъдещото семейство. При международно осиновяване например детето трябва да получи възможност да разбере какви са правилата в конкретното семейство, как се организира животът, какви са отговорностите му и какви ограничения съществуват. Именно подобни на пръв поглед малки подробности могат да се окажат важни за адаптацията.

По време на форума беше подчертано, че успешното осиновяване не може да бъде гарантирано, но подготовката на детето и семейството може да намали неизвестните и да улесни адаптацията.

Според участниците индивидуалният подход е особено важен, защото няма универсално решение, което да е подходящо за всяко дете или дори за всяко дете от едно и също семейство. При братя и сестри например потребностите и преживяванията могат да бъдат различни.

В дискусията беше поставен и въпросът дали сроковете, с които разполага системата, винаги са достатъчни за задълбочено проучване на биологичното семейство и за преценка коя мярка е в най-добрия интерес на детето.

Според участниците е необходимо през този период да се оценят силните и слабите страни на семейството и да се работи за укрепването му, когато това е възможно. Ако подкрепата не води до резултат, трябва своевременно да се обсъди друга мярка за закрила, тъй като продължителното изчакване също може да задълбочи травмите на детето. 

Срещата в Пловдив започна с лекция на Величка Дошева и Пламена Николова, посветена на изоставянето и травмата във взаимоотношенията. Участниците имаха възможност да видят и филмите „Добрият пример“ на Виолета Манчева, „(Не)дочакано семейство“ на Анна Карадакова и „Така започна всичко“ на Зографик Филм.

Дискусионният панел „Процедурата по осиновяване – предизвикателства, добри практики и възможности за промяна“ беше разделен на две части, като в него се срещнаха гледните точки на институциите, социалните услуги, специалистите, осиновителите и хората с личен опит от осиновяването.