Колкото и важни да са думите, които изричаме, не трябва да подценяваме всички съобщения, които ни предава невербалната комуникация. Формите на невербална комуникация могат да бъдат класифицирани в три големи категории: паралингвистика, кинесика и проксемика.

1. Паралингвистика

Тя изучава аспекти на езика, които обикновено зависят от емоциите и намеренията на подателя. Сред тях можем да намерим тона на гласа (това колко повишаваме нашия глас се свързва с чувствата и съдържанието на това, което казваме), ритъмът (словесната плавност, броят думи, които казваме в минута - хората, които са отчаяни или разтревожени, говорят много бързо, докато тези, които са спокойни и отпуснати, говорят по-бавно), обемът (интензивността, с която говорим - ниският звук е свързан със срамежливост, тъга или подчинение, а високият предава сигурност, авторитет).

2. Кинесика

Кинесиката изследва това, което изразяваме чрез движения на тялото, жестове и пози.

  • Изражение на лицето

Това са всички онези жестове, които предаваме с лицата си. Усмивката е вид изражение на лицето. Идентифицирани са някои често срещани видове усмивки - усмивката със стиснати устни, кривата усмивка, усмивката с падаща челюст и усмивката с обърнат нагоре поглед.

  • Очите никога не лъжат

Чрез очите си ние предаваме много информация. Например, дългото гледане на човек може да е знак, че се интересуваме от него, въпреки че може да бъде и признак на враждебност, в зависимост от контекста. Ако погледнем надолу, това може да е индикатор за несигурност или че не ни харесва това, което виждаме.

По същия начин, по който движенията на очите предават нагласи и чувства, те също могат да изразят личността. Някои хора гледат повече от други. Тези, които по природа са по-привързани, са склонни да изглеждат много, както и хората, които имат по-голяма нужда от обич.

  • Позата

Това е позицията, в която се намира тялото при ходене, седене, легнало или изправено положение. Отразява емоционалното състояние на хората, особено ако са напрегнати. Когато човек е разтревожен или нервен, той е склонен да заема сковани пози или да се мести постоянно от едно място на друго. Частите от тялото, които се анализират най-често са ръцете и краката.

  • Жестовете

Жестът е друга форма на невербална комуникация, която предава определено съобщение вместо или във връзка с речта. С него можете да изразявате презрение, враждебност, одобрение, обич.

Най-често срещаните жестове включват размахване на ръце и използване на пръсти за посочване на числови суми. Други често срещани жестове са сключване на ръце, триене на брадичката, ушите или очите.

3. Проксемика

Проксемиката се отнася до пространството и разстоянието, което хората поддържат, когато общуват. Всички имаме лично пространство, което защитаваме. Усещаме, че то е нарушено, когато друг човек се приближи много близо до нас. Зоните, които маркират разстоянието, на което позволяваме да бъде човек, са:

  • Интимно разстояние (до 45 см): това е разстояние за семейството и близките приятели.
  • Лична дистанция (45 см – 120 см): спазва се с познати, колеги от работа или училище, съседи и др. 
  • Социална дистанция (120 см - 360 см): това е дистанцията, която се спазва пред непознати хора като начин за защита.
  • Обществено разстояние (повече от 360 см): използва се за конференции, речи или публични събития.