Помните ли „джипката“ на Борисов? Онази „ Тойота Секвоя“, която раздаваше милиони на кметовете, когато минеше през населените места, а след това се узаконяваха с постановления на Министерския съвет. Тогава Борисов от сутрин до вечер бе критикуван, че близките до управляващите общини стигат по-лесно до финансиране , а той влиза в ролята на пътуващ държавен ковчежник. Е, джипът, който осигуряваше пари за улици, площади, спортни зали и водопроводи, вече го няма. Но старата практика се завръща – разликата е, че вместо от джипката, парите ще се хвърлят от „изтребителя на Радев“.
Приложение 3 е „мъртво“
Приложение №3 към държавния бюджет трябваше да прекрати именно този модел. Общинските проекти бяха извадени в публичен списък с конкретни обекти, стойности и получатели, който се гласуваше от Народното събрание. Програмата имаше огромен недостатък – в нея бяха натрупани обещания за милиарди без пълно финансово покритие. Но поне всеки можеше да види какво е поискала дадена община, колко струва проектът и какъв ресурс е предвиден за него.
Вместо да осигури парите и да поправи дефектите на програмата, новата власт избра по-лесното – погреба Приложение №3 като парламентарен механизъм и върна общините там, откъдето уж трябваше да бъдат извадени: пред вратата на Министерския съвет.
Така познатата схема претърпя само политическа метаморфоза. Превозното средство в различно, но моделът е болезнено познат: правителството държи кесията, регионалният министър държи списъка, а кметовете чакат да разберат дали техният проект е сред избраните, докато се молят за пари пред кабинета на премиера.
Формално старото Приложение №3 не е напълно изчезнало, но е по-скоро като помен. Включването в този списък обаче вече не е гаранция за финансиране. То е само входен билет до процедурата, в която МРРБ ще проверява проектите, документите и исканията за плащане.
Правителството представя това като нова методика. В действителност постановлението е по-скоро филтър и механизъм за разплащане, отколкото ясна система за приоритизиране. В него са записани условия за готовност – проведена обществена поръчка, избран изпълнител или започнало строителство. Предвидена е и проверка дали даден обект може да бъде финансиран с европейски средства. Липсва обаче най-важното: предварително публично класиране, гарантирана сума за всяка община и ясен отговор кой ще получи пари първи, когато ресурсът не стигне за всички.
А той очевидно не стига.
Правителството гръмко обяви над 1 млрд. евро за общинските проекти през 2026 г. В тази сума влизат до 460,2 млн. евро чрез Българската банка за развитие и до 600 млн. евро през бюджета на МРРБ. Само че към началото на юли около 410 млн. евро от ресурса през ББР вече бяха изплатени. От разрешените до 600 млн. евро за МРРБ първото реално постановление осигури едва 150 млн. евро.
Срещу това стои официална прогнозна потребност от приблизително 2,556 млрд. евро за остатъка от 2026 г. и още 923,5 млн. евро за следващ период. Правителството може да обещава, че всички започнати обекти ще бъдат довършени, но обещанието все още не е подплатено с необходимия финансов ресурс.
Новите ковчежници
Финансовият министър Гълъб Донев призна, че програмата е била необезпечена още от създаването си, но увери, че няма да остане недофинансиран започнат проект. Това обещание бе дадено и пред Народното събрание. Сметката обаче не излиза, а за сумите, които ще останат за 2027 г., няма автоматична законова гаранция.
В същото време регионалният министър Иван Шишков получава широки възможности да управлява програмата. Той сключва споразуменията с кметовете, проверява исканията, разрешава плащанията и може да предоговаря параметрите на проектите. Законът не му позволява да надхвърля записаната максимална стойност, но в тези граници му дава достатъчно свобода да променя условия и суми.
На хартия решенията се вземат от Министерския съвет, а не еднолично от Румен Радев. В политическата реалност обаче именно премиерът и кабинетът му ще определят кои общини ще получат шанс да развиват инфраструктурата си и кои ще трябва да чакат. Парламентът вече не гласува нов списък проект по проект. Общинските съвети не знаят предварително какъв ресурс могат да очакват. Кметовете нямат сигурен хоризонт, върху който да подредят капиталовите си програми.
Постановленията на Министерския съвет отново се превръщат в оръжие на властта. С едно решение могат да бъдат осигурени милиони за дадена община, а с липсата на такова друга да бъде оставена без финансиране.
Именно това е същината на „ръчното управление“, за което предупреди опозицията при приемането на бюджета. Новият ред заменя публичния списък с възможност регионалният министър да решава на кого да плати и как да променя вече подписани споразумения.
Най-ясно последствията се виждат в Пловдив. На последната сесия на Общинския съвет стана очевидно, че градската управа не знае на какво може да разчита от държавата за нови проекти. Единствената относителна сигурност е за вече започнати или завършени дейности, за които властта обещава разплащане. За всичко останало има списък, условия и обещания, но не и гарантирани средства.
Заради тази неизвестност Община Пловдив бе принудена да размести собствената си капиталова програма. Предвидените 1,2 млн. евро за реконструкцията на ул. „Младежка“ бяха прехвърлени към превръщането на ул. „Иван Вазов“ в пешеходна зона и естествено продължение на Главната.
Проектът за ул. „Иван Вазов“ е част от Приложение №3 и има избран изпълнител. След промяната на държавния механизъм обаче Общината няма яснота кога ще получи обещаното финансиране. Затова Пловдив ще започне обекта със собствени средства, вместо да чака благоволението на правителството.
Тук се крие и още един капан. Друго постановление на Министерския съвет определя като недопустими за последващо финансиране разходите, които общините са платили през 2026 г. със собствени средства, капиталовата си субсидия или заем. Това означава, че парите, които Пловдив сега насочва към ул. „Иван Вазов“, вероятно няма да бъдат възстановени от държавата. Не става дума просто за временно авансиране, а за реална опасност местният бюджет окончателно да поеме разход, който първоначално е трябвало да бъде покрит от националната програма.
За да започне един важен проект, Пловдив отлага друг – реконструкцията на ул. „Младежка“. Причината е забавената обществена поръчка и подадената жалба в КЗК, но пренасочването показва нещо много по-голямо: общините вече трябва сами да местят ограничените си средства, защото държавата не им дава предвидимост.
Приложение №3 далеч не беше съвършено. То бе претоварено с проекти и обещания без достатъчно пари. Но вместо властта да го направи реалистично, финансово обезпечено и справедливо, тя премахна парламентарната рамка и върна разпределението в Министерския съвет.
Самолетът е различен, пилотът също. Начинът, по който се държи кесията, обаче напомня твърде много на времето на джипката.
