Преди дни правителството обяви намерението си да въведе пълна забрана върху рекламата на хазарт в страната. Инициативата, огласена от Министерството на финансите, бързо придоби конкретни правни контури, след като бяха разпространени и официалните документи, показващи как точно ще бъде разписан законът. Публикуваният за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта предвижда мащабна реформа, насочена към пресечните точки между публичния ресурс, общественото здраве и маркетинга на залаганията.

В центъра на подготвяните промени е формулировката на т.нар. „пълна забрана за реклама и популяризиране на хазартни игри“. На правен език това се материализира в новата редакция на член 10 от Закона за хазарта, която категорично забранява рекламата на хазартни игри, на организаторите им, както и на техните търговски марки и отличителни знаци, независимо от формата, начина или мястото на разпространение. Проектът спира традиционното и дигиталното присъствие на хазартни брандове в телевизията, радиото, печатните издания, билбордовете и интернет. Забранява се и разпространението на радио- и телевизионни съобщения за търсене или привличане на партньори за хазартна дейност, съдържащи наименования или лога на оператори, независимо от техния търговски характер. В онлайн пространството законопроектът нанася пряк удар върху дигиталния маркетинг, като прекратява лицензионния режим и дейността на афилиейт операторите (§ 79), осъществяващи популяризиране и промоционално представяне на игрите.

Законодателят обаче предвижда няколко строго дефинирани изключения от общото правило. Информационни съобщения и данни за игрите могат да се публикуват единствено на официалната интернет страница на съответния организатор и вътре в самите лицензирани хазартни обекти. Допуска се също така излъчването и обявяването на тиражите и печалбите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Обозначения са позволени и върху фасадите на игралните зали и казина, но при строги ограничения: общата им площ не може да надвишава 20 процента от фасадата и максимално 50 квадратни метра, като поне 10 процента от тази площ задължително трябва да съдържат текста „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“. Върху фасадите изрично се забранява използването на светещи панели и технически средства с динамично или променящо се съдържание. При спонсорството операторите запазват правото си да подпомагат спортни клубове, федерации, култура, здравеопазване и образование, но визуализацията на логото им върху екипировка и съоръжения е забранена, ако те са предназначени за малолетни и непълнолетни лица. Нещо повече — при телевизионно или онлайн излъчване на спонсорирани спортни прояви се забранява каквото и да е допълнително електронно или дигитално наслояване на хазартни марки извън физически разположените на терена обозначения.

За гарантиране спазването на новия режим държавата регламентира засилени контролни механизми и значителни финансови санкции. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) получава правомощието да разпорежда блокиране на интернет страници, мобилни приложения, профили в социалните мрежи и видео платформи, които разпространяват хазартна реклама. Лицата, които излъчват или разпространяват забранена реклама, са застрашени от глоби в размер от 10 000 до 20 000 евро за физически лица и имуществени санкции от 20 000 до 50 000 евро за юридически лица. При повторно нарушение финансовата санкция се удвоява.

В мотивите към законопроекта Министерството на финансите посочва, че действащите досега ограничения са се оказали недостатъчни да спрат агресивното присъствие на хазартни послания в публичното пространство. Основната цел на реформата е премахване на вредоносното въздействие върху подрастващите и защита на хората с проявена хазартна зависимост, при които постоянното излагане на реклами представлява пряк стимул за залагане. Предложеният законопроект обаче отключи интензивна дискусия в рамките на започналото обществено обсъждане. 

Най-острите реакции към предложения законопроект се очертава около афилиейт операторите (§ 79), като становищата в общественото обсъждане разкриват абсурдна ситуация. В изпратени становища представители на афилиейт сектора изтъкват, че афилиейт платформите изпълняват обективна информационна и сравнителна функция за пълнолетни потребители. Според тях пълното премахване на регулираните информационни сайтове няма да премахне търсенето, а ще създаде вакуум, който бързо ще бъде запълнен от чуждестранни платформи от сивия сектор. По този начин потребителите ще бъдат пренасочвани към офшорни казина без лиценз и без правна защита, а държавата ще загуби контрол и значителни данъчни приходи. В рамките на обществените консултации се правят предложения за запазване на афилиейт дейността под строги регулаторни изисквания за отговорна игра, както и за въвеждане на засилени индивидуални лимити при онлайн хазарта.

Оказва се, че специализираният режим за лицензиране на афилиейт маркетинга е въведен по предложение на самото Министерство на финансите едва преди броени месеци — на 1 август 2026 г. Легалните участници на пазара са изптълнили изискванията на закона, платили са държавни такси от 6 000 евро годишно плюс 10% върху възнагражденията си и направиха сериозни инвестиции за съответствие. Сега, само пет месеца по-късно, държавата предлага пълно прекратяване на техните лицензи от 1 януари 2027 г. — без преходен период, без обезщетения и без уреждане на вече платените такси. Бизнесът алармира за драстично нарушаване на правната сигурност, цитирайки и решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), според които отнемането на лицензи без преходен режим нарушава правото на собственост. Освен това се посочва, че самата държава губи обявената фискална база от над 100–150 милиона евро очаквани приходи от облагане на афилиейт възнагражденията

Критики срещу подготвения акт идват не само от засегнатия сектор, но и от самата администрация на Министерския съвет. В свое официално становище тя отправя сериозни забележки към Оценката на въздействието, изготвена от Министерството на финансите, като посочва, че в нея липсва анализ за загубените работни места, икономическите щети за рекламните доставчици и конкретния брой засегнати лица, и настоява за определяне на срок за последваща оценка.

В рамките на обществените консултации изплуват и редица други интересни предложения от експерти и граждани, например строги индивидуални лимити за онлайн хазарта вместо пълна забрана. В общественото обсъждане има внесено предложение законопроектът да се допълни с европейски защитни механизми (по модела на Германия и Великобритания) — въвеждане на централизирана система на НАП за месечни депозитни лимити (например до 500 евро общо за играч или 250 евро за лица под 25 години), ограничаване на максималния залог при онлайн слот игрите до 2 евро на завъртане, 5-секунден интервал между игрите и пълна забрана на автоматичната игра (auto-play).

Друго предложение има и за задължително физическо отстояние между игралните зали - ограничаване на визуалната примамка към хазартно поведение на терен чрез въвеждане на отстояние от 300 до 400 метра между самите казина и игрални зали, както и лимит от максимум 2 обекта на един булевард, за да се спре практиката по струпване на 3–5 хазартни зали непосредствено една до друга. Тези предложенията са част от общественото обсъждане, а не от предложените текстове. 

За момента единственото изисквано, свързано с отстояние е да няма казина и игрални зали на 300 метра 300 метра от сградите на училища, детски градини, висши учебни заведения, домове за деинституционализация и социални услуги за деца.

Фалити или сив сектор?

Според бранша, ако новите правила за хазарта влязат в сила 800 от 1000 зали биха затворили и над 8000 души ще останат на улицата. Според бранша промените биха унищожили малкия и среден бизнес, свързан с хазартна дейност и ще облагодетелства големите вериги, правейки ги монополисти на пазара. От друга страна това би тласнало хората към онлайн хазарта, както и към нелегални организатори на хазартни дейности, са сред опасенията. 

Основните промени са високите налози, които се предвиждат с промените. Опасенията за фалити и унищожаване на малкия и средния бизнес произтичат от кумулативното натрупване на няколко нови финансови тежести - драстично скачане на еднократните лицензионни такси. Законопроектът превалутира таксите за поддържане на лиценз от български лева в евро при запазване на числените стойности. Това означава на практика увеличение с 100%. За игрални автомати в населени места до 500 000 жители таксата за 5-годишен лиценз скочва от 75 000 лв. на 75 000 евро. За населени места над 500 000 жители — от 150 000 лв. на 150 000 евро. За казина таксата става 300 000 евро (при 5 г.) и 600 000 евро (при 10 г.). 

Освен че от 2028 г. се въвежда двукомпонентна такса (20% върху разликата между залози и печалби), законът заковава твърд минимален под, който трябва да се плаща всеки месец, независимо от оборота на залата - минимум 200 евро на месец за всеки отделен игрален автомат (съответно за всяко игрално място), за казината — не по-малко от 4 500 евро на месец за рулетка и 1 000 евро за друго оборудване. 

Предстои увеличение на алтернативния данък за 2027 г. на 600 евро, както и увеличение на вноските за социално отговорно поведение, като годишната вноска за всеки лиценз се увеличава от 10 000 лв. на 10 000 евро.

Предстои Министерството на финансите да обобщи постъпилите становища, преди проектът да постъпи за разглеждане и гласуване в Народното събрание. Дебатът показва ясно, че докато целта за ограничаване на хазартната зависимост се подкрепя единодушно, начинът на нейното постигане изисква правна предвидимост, спазване на европейското законодателство и прецизен баланс, за да не се превърне една добра социална кауза в икономически и регулаторен хаос.