Правителството разглежда предложения данък върху свръхпечалбите като част от мерките за овладяване на инфлацията. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в предаването „Говори сега“ по БНТ. Тя защити идеята срещу критиките на бизнеса и Българската народна банка, но призна, че има опасения допълнителното облагане да бъде прехвърлено върху клиентите.

Според Петкова данъкът ще обхваща само извънредната част от печалбата, а не обичайната доходност на компаниите. Така, по думите ѝ, ще намалее икономическият стимул за повишаване на цените. Тя посочи, че включените в предложението сектори формират около 60% от свръхпечалбите в икономиката. Производството, селското стопанство и транспортът са оставени извън обхвата му, тъй като според правителството там печалбите се влагат в мощности, производителност и работни места.

Заместник-министърът оспори предупреждението на управителя на БНБ Димитър Радев, че облагането може да засегне капитализацията и ликвидността на банките. Петкова заяви, че вижда двоен стандарт: според нея през последните три години над 60% от банковите печалби са били разпределени като дивиденти, без това да е предизвикало същите възражения. Ако има риск за капитала, централната банка разполага с възможности да изисква заделяне на резерви, добави тя.

Петкова коментира и опасенията за по-високи лихви, такси и цени на застраховките. По думите ѝ при спекулативно поскъпване трябва да се намесят съответните регулатори. Тя постави под въпрос и аргумента, че данъкът ще ограничи кредитирането, след като БНБ по-рано е предупреждавала за бързия му ръст и за рисковете на имотния пазар.

Според заместник-министъра част от средствата, които държавата очаква от предложените мерки, ще бъдат насочени към преференции за семейства с деца и за бизнеса. Данъкът засега е предложение; ефектът му върху цените, банковите услуги и бюджета ще зависи от окончателните текстове и от поведението на засегнатите компании.