Писатели и преводачи, работили с осем езика, но избрали кошничарството и тихия живот в село Устина във величествената планина Родопи - това е началото на интересната история на Емел Балъкчи-Шакир и Мехмед Шакир. Емел е авторка на шест книги, а едната е в съавторство. Двамата издават списанието за култура "ALEV" на български и турски език, което вече не излиза. Съдбата ги среща в тяхната житейска зрялост, събира ги любовта към писането, а после и страстта към плетенето.

"Това ни е хобито, защото чрез него се докосваме до истината, до естеството на всички живи твари на тази земя. Природата ни дава най-голямото знание на тази земя. Тя ни учи да общуваме. Погледнете - кое цвете, кой храст, кое дърво пречи на другото да расте? И колкото са по-различни, толкова са по-красиви. Богата е гората. Ако вземем само борове или само дъбове - не става. Едното дърво няма да каже на другото: "махай се оттук, че ми пречиш", разказват в един глас те. Това е и тяхната рецепта за успех и щастие - хората да живеят дружно и задружно. Да се учат на това от гората, от природата. Сигурни са, че само чрез тези уроци е спрат караниците, войните, завистта, омразата.

Емел и Мехмед живеят от няколко години в Устина. От къщата им нагоре е само планината. И двамата са от Родопите, чиито склонове не спират да ги зоват. Неслучайно бягат от града и апартамента, който наричат луксозен затвор.

"Планината е магия, начин на съществуване, един толерантен свят. Дори на мравките живота да следваш, ще бъдеш богат на душевност, на радост, на споделеност", разказват двамата.

Мехмед упражнява занаята от дете, учил го е дядо му. Завършва е Софийския университет със специалност "Ориенталистика" и цял живот работи като преводач. Превеждал е на Георги Първанов, на Симеон Сакскобурготски, на Петър Стоянов. В последните години обаче за превод не са го търсили, но като кошничар го канят из цяла България, че и в чужбина. Редовно участва на занаятчийски събития и в Пловдив.

"Превеждл съм на двама президенти, на премиер, но да си призная - имам една голяма слабост, не съм се снимал с тях. А днешните хора първо това правят. Аз обаче си предпочитам плетенето на кошници. Забравям всичко. Най-вълнуващо е търсенето на материали в гората. Всички джинове бягат далеч от мен. Сигурно си казват, че съм по-голям дявол и от тях, щом съм дошъл толкова навътре в гората", разказва Мехмед. После приканва младите хора да учат децата си да обичат природата, защото щом обичаш природата и животните, ще обичаш и хората.

Миналото си на преводач и за тежките събития покрай възродителния процес Мехмед коментира лаконично. И той е сред изселниците, напуснали България. Връща се, когато тогавашните турски власти канят Тодор Живков на посещение.

"Лишиха ме от роден дом, от името ми, но аз все пак си дадох сметка, че България е моята родина, тук си тежа на мястото", връща се назад Мехмед и категорично заявява, че всички заедно можем да работим за просперитета на родината си, че тук трябва да се раждат българските деца и е в наши ръце да изправим кривиците, заради които младите хора емигрират.

А Емел го допълва, че е достатъчно хората да разберат какво могат, в какво са силни и да насочат усилията си именно в това. Дава за пример личната си история. Когато Мехмед я поискал за съпруга, майка ѝ го попитала какво може да прави. Той отговорил, че е преводач. Жената обаче настояла - какво може да свърши с двете си ръце. Одобрила избраника, едва след като разбрала, че може да плете кошници.

Така кошничарството се превръща в част от ежедневието им, но и от житейската им съдба.