Георги Господинов и преводачката Мари Врина-Николов са носители на наградата „Жан Моне“ за френското издание на „Градинарят и смъртта“. Отличието ще им бъде връчено през ноември.

„Ние виждаме успеха, но не виждаме всички откази и провали, които стоят зад гърба на един успех. Сетих се сега, че тази книга, „Градинарят и смъртта“, която отново Мари Врина преведе, всъщност излиза след 25 години от първия роман, който преведе Мари Врина. Тоест четвърт век стои зад тази книга и трябва да кажа, че имаше години, в които и двамата с Мари Врина бяхме така леко отчаяни, защото дори не получавахме, дори не си правеха труда да ни отказват от френските издателства, просто тишина“, казва Георги Господинов пред БиТиВи.

По думите му пътят към успеха е дълъг и с много провали.

„В такива трудни моменти, както и след „Букър“, се зарадваха страшно много хора и това беше като тяхно щастие, разбирате ли. Това е, за този, който не го е минавал, да кажа, дълъг път с много провали. И щастието е наистина кратко, но то е, когато е споделено щастие, е най-хубаво“, посочва Господинов.

Председателят на журито определя романа като книга на светлината срещу черната дупка на смъртта.

„Смъртта е наистина черна дупка, която няма история. Тя поглъща всички истории. Както баща ми казваше: „Няма страшно“, така и тази книга да казва на читателя: „Няма страшно“, казва писателят.

Господинов разказва и за бастуна върху корицата на книгата.

„Никога не съм казвал, че това тук върху корицата е неговият бастун, с който той дойде. Неговата саморъчна тояжка, с която дойде в София. И последните му думи бяха тези: „Проверете къде ми е личната карта, защото ще ви потрябва утре“. Тоест смъртта е бюрокрация и черна дупка, в която няма нищо“, казва той.

На въпрос откъде идва светлината, Господинов отговаря:

„От това, че изпращаш този близък човек до вратата и държиш ръката му. В това има много светлина. В това има много утешение. Рано или късно всеки става експерт на това. За съжаление. Но исках да кажа, че не е страшно.“

Писателят коментира и ситуацията, в която се намира Европа, за която преди години Жан Моне се е борил.

„Ще го кажа с фраза от „Физика на тъгата“. Това са две прости думи, граматически неправилни. Аз сме. Точно сега. Затова се радвам на тази награда, че идва сега и че е на името на един от бащите на съвременната Европа. Защото тъкмо днес, сякаш всички или част от нас са се настроили да атакуват Европа, не виждайки, че по този начин атакуват себе си. Защото ние сме част от Европа“, казва Георги Господинов.