Ако една секунда след Сътворението новородената Вселена е била с 1 трилионна част по-плътна, или с 1 трилионна част по-малко плътна, нас нямаше да ни има. Ужасяващо нищожен шанс, но ето че вече почти 14 милиарда години, все още, дори въпреки нас самите, ни има.

У един млад журналист темата предизвиква траен интерес, после се ражда идеята за книга. Той има намерение да укрие като в пещера многомилиардната находка и там да преброи брънките на безкрайната броеница. Но се случва така, че всичко в тази книга, от първата буква до последната точка, е писано в самотата на моряшка каюта. Получава се 2 в 1.

Всъщност, това са две различни не само по жанр книги, свързани като алпийска двойка. Публицистичната част започва от Сътворението, стига до огъня в пещерата и от там до изобретяването на парите, които се превърнаха в клада, в неугасим пожар в душата на човека. Белетристичната част разглежда промените в интимните отношения на двата пола в хода на цивилизацията.

Но как стана така, че егоцентричната система се оказа по-обширна и от Вселената? Накъде и докога в свят на нарастращ безпорядък? Отслабва ли тягата, която събира двата пола и ражда живота? Покъртителният шепот на един моряк не е ли молитва за бедстващия всечовешки кораб?

Новата книга на Оркней Дамянов представя Андрей Захариев. Това ще се случи на 10.10.2017 г. /вторник / от 18 часа в първо студио на Радио Пловдив.

Стотици материали от всички информационни жанрове, пръснати по страниците на пловдивските вестници “Отечествен глас” и “Марица”, както и в столичния печат, авторът подписа с рожденото си име Нейко Дамянов. Случи се така, че служебният му живот се раздели на две почти равни части: или работа в редакция, или в машинното отделение на кораб. Диаметрално различие. При пресичането на екватора повелителят на океаните Нептун му даде кръщелно свидетелство с името Тюлен.

Обаче морякът избра да подписва корабните си изповеди с псевдонима Оркней. Така се появи заглавието “Човек зад борда”. Но след 21 отплавания нанякъде по света за срок от три до девет месеца все пак се озова на брега. “Неопренова молитва” събира виденията, обитаващи самотна моряшка каюта в часовете, свободни от вахта. Може би не е случайно, че последната миля слага точка и на последния ред.