Две малки българчета са счупили касичките си, а със спестяванията си искат да купят две козички на баба Дора - жената станала икона на трагедията с евтаназията на животни в Шарково в Странджа. 

Снимката на двете ангелчета се появи в социалните мрежи. На нея децата са заснети да държат хартиеното послание, изписано собственоръчно: "Бабо Дора, аз и Ема имаме парички да ти купим две козички". 

Смазващо. Ако касичките на децата са изход за баба Дора, колко касички трябва да счупим, за да помогнем на всички страдащи, на всички, лишени от поминък? Когато държавата абдикира, децата ли идват на дневен ред?

Да, след няколкодневен трус по етажите на властта, властта реагира и обеща обезщетения за хората, чиито стада са и ще бъдат евтанизирани, ала не беше ли политически ПР този ход? Не е ли това чувство за властово самосъхранение? 

Днес президентът Румен Радев посочи, че "хвърлянето на едни пари не е достатъчно", защото "тези пари няма да компенсират нито загубите, нито пропуснатите бъдещи ползи".

Въпреки, че баба Дора стана символ на жертвоготовността в името на опазване на стадото си, стана своеобразен антидот срещу чумата, стана икона на вярата, че нейните животни са добре и ще бъдат добре, стана лице на борбата... войната за нея е загубена. Животните и ще бъдат евтанизирани до часове.

Това е смазващото. Но на негов фон две светлинки - две малки слънца на буреносния политически небосклон са отделили 300 лева, с които могат да си вземат колелета, но няма да го сторят, защото искат да върнат вярата на баба Дора с две козички. 

Това е трогателното - чувството за взаимопомощ, за общност, за емпатия, за безрезервно отдаване на една задочна обич към българина и към всички живи създания - това е индикатор, че от другата страна на барикадата, отвъд евтаназията, стои борбата за живот. 

Две козички няма да изтрият сълзите на баба Дора, нито ще завържат бюджета ѝ, но може би ще разгорят пламък в сърцето на народа и ще му напомнят, че сговорна дружина планина повдига. Дойде редът на Странджа.