Опитът на собственика на ПИМК Илиян Филипов да вдигне целия транспортен бранш на протест заради казуса със застрахователното дружество „ДаллБогг“ засега не среща очаквания отзвук сред всички превозвачи. На фона на над 20 браншови, транспортни, автобусни, спедиторски и работодателски организации в сектора, към момента една от тях излиза най-ясно с протестна готовност – Съюзът на международните превозвачи.

Един за всички или всички за един? Превозвачи отказали да влязат в битката на ПИМК за „ДаллБогг"Илиян Филипов се опитал да вдигне на протест браншът по познатата схема, за да защити личния си интерес

Формално в обявената протестна готовност никъде не се споменава конкретно името на „ДаллБогг“. В официалното съобщение темата е поставена общо – ръстът на цените на „Гражданска отговорност“, компенсациите за тол таксите, държавната помощ и липсата на ясен ангажимент от институциите.

Зад тази обща формулировка обаче стои далеч по-конкретен казус – изваждането на „ДаллБогг“ от активния пазар на нови полици след решението на Комисията за финансов надзор. Именно около този застраховател през последните седмици се концентрира напрежението в част от транспортния сектор.

Към момента именно Съюзът на международните превозвачи е организацията, която най-ясно е обявила протестна готовност. Нейният председател Йордан Арабаджиев цял ден обикаляше телевизионните студия, за да излага проблемите на целия бранш. Това се случва на фона на над 20 браншови, транспортни, автобусни, спедиторски и работодателски организации в сектора, които неизглеждат склонни да превърнат темата за цените на „Гражданска отговорност“ в пряка битка за конкретен застраховател.

В Управителния съвет на Съюза е и собственикът на ПИМК Илиян Филипов. Според източници на TrafficNews именно той е бил сред най-активните гласове в опитите браншът да бъде мобилизиран за протест, като основният акцент е бил поставен върху високите цени на застраховките след ограничаването на „ДаллБогг“.

Аргументът е, че „ДаллБогг“ е предлагал значително по-ниски цени, а след забраната за сключване на нови полици превозвачите са изправени пред рязко по-високи разходи. Само че според наши източници фирмите, свързани с Филипов – включително ПИМК и „Некст Лоджистик“, вероятно са ползвали още по-преференциални условия от останалите превозвачи, като се говори за тарифи с до 50% по-ниски.

Ако това бъде потвърдено, казусът вече не изглежда само като обща битка срещу високите застраховки, а и като защита на конкретно финансово предимство. Още повече че „ДаллБогг“ е сред основните спонсори на Ботев Пловдив – клуб, в който Филипов има ключова роля. Така в един спор се преплитат транспортен бизнес, застрахователен интерес и спортно финансиране.

Тук е и големият проблем в тезата, че държавата трябва да „реши“ казуса. КФН не определя цените на „Гражданска отговорност“ и не може административно да наложи конкретна тарифа. Цената се формира от самите застрахователи според риска, щетимостта, държавите, в които оперират камионите, разходите за обезщетения, резервите, презастраховането и пазарната конкуренция.

Ролята на КФН е друга – да следи дали премиите са технически обосновани, дали са достатъчни за покриване на бъдещи задължения и дали няма нарушения на пазарното поведение. Ако има съмнения за координирано поведение между застрахователи или картелно вдигане на цените, това вече е тема и за Комисията за защита на конкуренцията.

Затова най-вероятно всичко опира до опит да се извият ръцете на правителството и то да бъде принудено да „реши“ казус, който по закон е в ръцете на независимите регулатори. А това е опасен прецедент – частни субекти да използват браншов натиск, за да влияят върху решения, които трябва да се вземат от контролни органи, а не под заплаха от блокади.

Не може да се подмине и фактът, че казусът с „ДаллБогг“ не е само български. Срещу дружеството бяха предприети действия и от регулатори в други европейски държави. Това означава, че темата не може да бъде сведена до тезата, че българският регулатор просто е ударил „евтиния застраховател“. Когато в няколко държави се появяват мерки срещу една и съща компания, най-малкото има натрупани съмнения за модел на работа, който изисква проверка.

Затова въпросът не е само защо другите застрахователи са по-скъпи. Въпросът е и дали ниските цени на „ДаллБогг“ са били устойчиви, дали са били еднакво достъпни за всички превозвачи и дали не са създавали преференциални условия за определени големи клиенти.

За Илиян Филипов това не е първият случай, в който браншова организация се използва като лост за натиск върху институции. Подобен сценарий вече се видя при казуса с ПУП-овете в Пловдив и при спора за таксите за строителни разрешения, когато темите бяха представяни като заплаха за „хиляди работни места“, фалити и поскъпване.

Сега сходна логика се появява и в транспорта. Реален проблем на сектора – поскъпването на „Гражданска отговорност“ – се поставя в услуга на много по-конкретен казус. Формално протестът е срещу високите застраховки. Неформално обаче големият въпрос е дали целта не е да се защити модел, при който определени фирми са ползвали значително по-ниски цени от останалите.

Така лозунгът „всички за един“ започва да звучи все по-двусмислено. Дали транспортният сектор се готви да защитава себе си – или някой се опитва да накара целия сектор да защити неговия личен интерес?