50 000-60 000 деца трябва да бъдат върнати в училище, а за 87 197 е установено, че са извън страната, показват данните на образователното министерство.

Преди ден вицепремиерът Красимир Каракачанов предложи трудово-образователна повинност за децата, които напускат училище, преди да навършат 16 години. Мярката е част от неговата концепция за интеграция на ромите, която предизвика спорове, дори при неговите партньори от Патриотите.

Патриотични дрязги! Симеонов vs. Каракачанов за ромската концепция

От началото на тази учебна година до края на календарната 2018 г. сме върнали в клас 9100 ученици, основно на възраст между 9 и 15 години. Доброволно са се записали около 8000 деца, коментира пред "24 часа" Деница Сачева, зам.-министър на образованието и науката.

1239 екипа от учители, социални работници и полицаи обикалят от началото на учебната година адресите на неходещите на училище деца. Те се насочвали първо към отпадналите от образователната система в последната година и върху ранния обхват на децата - 5, 6 и 7 години.

За миналата (2017/2018 г.) учебна година 24 000 деца са върнати обратно в училище. От тях са отпаднали повторно 2100 деца.

"От тях пък за 426 отново правим опит да ги интегрираме в училище. Това е един динамичен процес и ние водим на практика ежедневна битка, за да може тези деца да продължат образованието си", обяснява Сачева.

Най-много актове на родители за това, че не пускат децата си на училище, са издадени в Стара Загора и Сливен. Създадена е и платформа за децата в риск, в която подават информация образователното министерство, Агенцията за социално подпомагане, Главната инспекция по труда и НАП.

Отделно МОН имал и споразумение с МВР, а скоро щяло да бъде сключено и с Агенцията по заетостта, която да подава информация за безработни родители. Засилен бил и контролът върху медицинските бележки, с които се оправдават отсъствията от учебни часове.

20% от децата, които ходят на училище, не говорят добре български език.

"Проблемът е много дълбок, защото на места има второ и трето поколение неграмотност. Ако отидете в ромската махала на Асеновград и питате едно 8-годишно момиченце как се казва, най-вероятно няма да разбере въпроса. По-лошото е, че и майката няма да го разбере. Единственият човек, който ще може да преведе въпроса, ще е бабата", обяснява Деница Сачева.

Имало места, в които хората не говорят никакъв език, а използват свой хибрид от български, турски и ромски.

В София много от децата, които се издирват, за да бъдат върнати в клас, са с адресна регистрация в Майчин дом. Има куриозни случаи на 50-60 деца, чийто адрес е на "Леге" 6, където се намира Обредният дом.

Най-честите трудности са свързани с миграцията - както вътрешна, така и външна. Липсват актове за раждане, както и законни настойници.

"Очевидно това са деца от ромски семейства, които не са грамотни и като цяло част от родителите имат ниска административна грамотност. Те не знаят към коя институция за какво да се обърнат", обясняват от МОН.