Министерството на финансите предвижда осигуряване на допълнителен ресурс от държавния бюджет, който да позволи префинансиране на значителните плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост. Целта е да се гарантира ритмично финансиране, по-бързо изпълнение на инвестициите и ограничаване на ликвидните рискове, така че да не се застраши финансирането на текущите държавни разходи, включително социалните плащания. Това заяви финансовият министър Гълъб Донев при обсъждането в парламента на промени в т.нар. удължителен бюджет, с които се предвижда увеличаване на тавана на държавния дълг с до 3,8 млрд. евро.

По думите му, за разлика от предходни години, когато при неприет бюджет се приемаха стандартни разпоредби за приходи и разходи, през 2026 г. се налага изрично законово уреждане на възможността за поемане на нов държавен дълг. Той ще бъде използван както за покриване на бюджетния дефицит, така и за финансиране и префинансиране на плащания по финалния етап на проектите по НПВУ. Крайният срок за допустими разходи по механизма е 31 август.

Анализът на изпълнението на инвестициите показва силна концентрация на плащанията в кратък период. Само през първите осем месеца на 2026 г. предстои да бъдат разплатени около 4,4 млрд. евро по НПВУ, за да бъде постигнато пълно усвояване на безвъзмездните средства. От тях до 3,8 млрд. евро трябва да бъдат осигурени чрез национално, европейско и безвъзмездно финансиране, като най-голямото натоварване се очаква между юни и август.

Донев посочи още, че предстоящите плащания съвпадат с времеви прозорец, в който се очакват и постъпленията по четвъртото и петото искане за плащане по НПВУ, съответно в края на юли и края на декември 2026 г. Това прави необходимо държавният бюджет временно да осигури средства чрез префинансиране.

Той допълни, че действащите фискални ограничения не предвиждат достатъчен ресурс за тази цел. Лимитът за поемане на нов държавен дълг през 2026 г. е 1,41 млрд. евро и вече е почти изчерпан чрез емисии на държавни ценни книжа в началото на годината.

По данни на БНБ към 31 май управляваните от Министерството на финансите депозити възлизат на 4,4 млрд. евро, като реално свободният ресурс (без Сребърния фонд) е около 2 млрд. евро. Тези средства трябва да покриват широк набор от разходи - включително пенсии и плащания по НПВУ. Очакванията са през юни-август бюджетното салдо отново да остане отрицателно, което допълнително ще намали наличната ликвидност, предупреди финансовият министър.