Страната ни да изтегли до 3,8 млрд. евро нов дълг получи зелена светлина в парламента. Предложението, внесено от Министерския съвет и прието на първо четене, получи подкрепата на 135 депутати - 119 от "Прогресивна България" и 16 от ДПС-НН. ДБ и "Възраждане" гласуваха "против", а ГЕРБ и ПП се въздържаха. 

Разрешителното за нов дълг финансовият министър Гълъб Донев получи при втория опит. Първият опит бе преди две седмици, когато предложението бе внесено от депутати на ПБ с цел да се пести време, тъй като положението на финансите било катастрофално. След като всички групи декларираха, че няма да го подкрепят, а Асен Василев от ПБ дори заплаши, че ако решение бъде взето ще поиска отмяна от Конституционния съд, то бе оттеглено от Константин Проданов от ПБ.

"По този начин ще се осигури ресурс, с който националния бюджет ще може да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост, с оглед постигането на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейността и инвестициите по него, както и ще се минимизират потенциалните ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните."

Така финансовият министър Гълъб Донев обясни искането пред депутатите.

Одобреният проект предвижда "да се емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година". Промените предвиждат още Министерският съвет да има мандат да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" при условие за последваща ратификация.

"Искането на опозицията, когато водихме дебатите в бюджетна комисия, беше да отложим този инструментариум за есента, това предложение обаче показва или непознаване на финансовите пазари или форма на саботаж. Много е важно да хванем прозореца сега, защото ако чакаме есента пропускаме по-добрите условия с най-ниската лихва за държавата. Отделно но това сумата от 3,8 млрд. евро е таван, а не сума за задължителен харч. С тези пари ще се разплащат инвестиции по ПВУ, които не могат да чакат есенния бюджет", каза Стефан Белчев от ПБ.

"България се намира в сложна, но напълно решима ситуация. И ако този момент бъде използван по максимален начин ще си спестим много неприятности. Целта на нас от ДБ ни е да си опазим растежа и да си овладеем дефицита. В мотивите на искането за взимане на нов дълг пише, че парите ще се използват за плащане на инвестиции по ПВУ, никъде обаче не пише за изплащането на пенсии, дали ще има следващ дълг, има ли гаранция, че няма да има друг? Може да стане дългова спирала, и нямаме никаква гаранция и данни какъв дефицит ще се постигнете през 2026 г. Повече от 2 млрд. евро няма да ви трябват", разгневи се Мартин Димитров от ДБ. 

"На нас се пада честта да покрием тези обявени и необявени харчове направени от предходни години. Трябва да се прегледа детайлно сметката и да се види какво може да се направи. Тегленето на този дълг, е не пожелание, а по необходимост", отговори на Димитров председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от ПБ. 

 

"Говорите в зала как има скрит дефицит в резултат от управлението на ГЕРБ, как ние сме харчили, а друг ще плаща сметката. Скрит дефицит няма, той е открит, съобщи го Европейската комисия. Подобно говорене не е добър сигнал и по някакъв начин уронва престижа на институциите на страната, и европейските, които се занимават с темата за бюджета. Не използвайте подобни термини - скрит дефицит няма. Винаги, когато ГЕРБ е управлявал бюджетите са били на излишък, не плащате ничии сметки, още по-малкото сметката на ГЕРБ, плащате това, което сме похарчили като общество", коментира бившият финансов министър Теменужка Петкова от ГЕРБ. 

От ДПС-НН пък заявиха, че сам по себе си дългът не бил лош инструмент, но са от значение целите, за които ще се използва и неговата цена. 

"Защо има спор какъв трябва да е дългът и трябва ли да бъде приет? Защото няма внесен проект на закон за бюджет 2026 г., което ни поставя в ситуацията да одобряваме дълг извън нормалните процедури без да имаме пълната яснота за какво ще бъде заложен и без контрол как той ще бъде харчен", обясни председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев и каза, че групата му ще се въздържат от подкрепа. 

"Нашата група ще се въздържим, защото нямаме увереност, а и не получихме такава, че това ще е последният разговор по отношение на лимита на дълга. Иска ми се да не бъде надхвърлян, но не получихме това уверение от финансовия министър. И второто заради което ще се въздържим, е, че нашата подкрепа не е нужна. 131 депутати от най-голямата партия са в залата с шанса или малшанса да вземат всички важни решения за нормалното фискално състояние на държавата", включи се в дебата и Владислав Горанов, бивш финансов министър и депутат от ГЕРБ. 

Зам.-председателят на групата Владимир Николов каза, че от "Прогресивна България" считат, че когато трябва да се взима дълг е по-добре да се вземе с ниски лихви, отколкото на високите, които тепърва предстоят.