Казината и игралните зали в България са се увеличили с 80 обекта само за период от година и половина, това показва проверка на TrafficNews.bg.

Близо половината българи играят хазартни игри, сочи национално представително проучване, проведено 2016 година от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД. Проучването е част от дейностите по проект, насочен към превенцията на хазартната зависимост в България. 44% от хората признават, че регулярно участват в хазартни игри. Българите играят т.нар. "мек хазарт" - лотарии, тото, Еврофутбол. Увеличава се броят на хората, които посещават игрални зали и казина, като се разширява и възрастовата граница на комарджиите. Ако допреди 10 години играчите са били между 30 и 60 години, сега на машините могат да си видят както младежи, току що завършили училище, така и пенсионери гонещи 80. 

В края на 2015 година на територията на страната е имало 738 игрални  зали, 25 игрални казина и една бинго зала, или общо 764 игрални обекта. Към юни 2017 те са достигнали общ брой от 844, като от тях две са новите казина.

В Пловдивска област обектите за хазарт остават значително константна величина, като след първото полугодие на 2017 игралните зали наброяват 68, а игралните казина са 3. Така областта на втория по големина град остава чак на четвърта позиция по брой хазартни обекти, където първенецът е София с цели 105. На втора позиция се нарежда обл. Бургас с 96 обекта и на огромна преднина от морската столица Варна, която изпреварва обл. Пловдив едва с едно казино.  

Игралните зали и казина в гр. Пловдив са 35, Асеновград предлага на хазартните натури цели 6 обекта, градовете Раковски и Карлово са с по  5, а в Първомай и Стамболийски са разположени по 3. Обекти има и в три села в областта – с. Труд, с. Цалапица, с. Ягодово и с. Белозем, където има цели 2 игрални зали.

Данъкът върху хазарта се оказва сериозно перо за прилив на пари в държавната хазна. Въпреки че хазартните зали през 2015 година са били само с една по-малко от тези към днешна дата, данъците отчетени през годината са близки до отчетените само през първите 7 месеца от 2017.

Така от хазартната дейност на територията на обл. Пловдив в държавния бюджет са постъпили близо 5 милиона лева през 2015, за 2016 приходите от данъци са се увеличили с малко под 300 хил. лв., а към август 2017 са събрани 4 мил. и 230 хиляди. Ако се спази тенденцията, настоящата година ще е рекордно доходоносна за държавната хазна, що се касае до данъците от хазартна дейност.

Какво са длъжни да заплащат фирмите, притежаващи игрални зали и казина?

Желаещите да отворят хазартен обект подлежат на процедура по разглеждане на документи, която се заплаща по тарифа. Ако кандидатът е одобрен, предстои нов финансов транш за същинския лиценз. Промените по лиценза минават същия път и струват скъпо. Отделно, съгласно Закона за данъчното облагане, организаторите дължат регулярни данъци на всеки три месеца в размер:

500 лв.  -  за всяко едно място на всеки игрален автомат в игрална зала и игрално казино;
22 000 лв. -  за всяка една игрална маса за рулетка в казино;
5000 лв. – за всяко друго игрално оборудване в казино, отново за брой.

Справка на TrafficNews.bg показва, че едно от трите големи казина в Пловдив има 12 на брой игрални маси, 141 бр. игрално оборудване и 148 игрални места на игралното оборудване. Ако приемем, че 148 места са само на автомати (и не влизаме в клас „друго оборудване“) то начислената такса за място ще бъде 500 лева. Това означава, че казиното плаща на всеки три месеца 338 хиляди лева данък към НАП. Годишната равносметка за обекта ще възлиза на 1 милион и 352 хиляди лева, и то без да са включени сумите за лицензи към Държавна комисия по хазарта.  Само това казино влива в държавния бюджет близо милион и половина на година.

На фона на крупните цифри общо 69 са подадените данъчни декларации от хазартни обекти на територията на област Пловдив за последното тримесечие.