Чета за поредния скандал свързан с движението #metoo и откриването на фестивала в Кан. Този път в центъра на нападките е Ален Делон. Без да искаме сме забъркани и в историята с Кубрат Пулев и "неговата невинна" Суши. Излишно е да припомняме истериите около Харви Уайнстийн, Уди Алън, Кевин Спейси, Люк Бесон, Морган Фрийман, Жерар Депардийо, Майкъл Дъглас, Стивън Сегал, Стан Лий, Силвестър Сталоун, Кристиано Роналдо, Джордж Буш - старши… Толкова са много и все известни. Нужно ли е да изброявам всички? Не! Вероятно във всяка държава ще намерим десетки значими имена, които можем да подведем под отговорност за сексуален тормоз.

Не ме разбирайте погрешно! Не одобрявам подобно поведение от страна на мъж към жена, а нерядко се случва и обратното, но някак вече ми идва в повече. Сигурно много от вас, които четат тези редове, ще си спомнят подобни ситуации от собствения си живот. В повечето случаи сме намирали изход от положението, в което сме изпадали. Не говоря само за жените.

Истории за посегателство от шефа към подчинена са стари като света. Познавам жени, които се издигнаха в йерархията с подобни средства. Голяма част и от актрисите, които изригнаха със своите прочувствени истории за хотели, намеци и откровени щения за секс, са знаели много добре какво правят и с каква цел. Склонна съм да мисля, че са имали и изход. Защото не отиваш сама в гората, ако те е страх от вълка!

Гледам снимката на Джени Суши с целувката на Кубрат Пулев. За мен въпросната госпожица е световно непозната. Може би съм изпуснала много като не съм следила изявите ѝ. Честно казано не разбирам изобщо този медиен шум, който вдига въпросната дама. Гледах и Кобрата в пряко включване – обран и някак смирен. Разбира се, нали е допуснал грешка, която ще му коства "поправителен в отношението към жените".

Ален Делон трябва да получи почетната награда "Златна палма" за цялостния си принос в киното. Аз мога да откроя човека от актьора. Нима човекът няма право да заяви открито своите възгледи за живота? Нима заради тях трябва да отречем десетките значими роли във френското и световно кино?

Нима на Кубрат Пулев, дръзнал да сглупи и целуне в ефир въпросната дама Суши, трябва да му отречем спортните постижения?

Не ме разбирайте погрешно. Далеч съм от мисълта, че всяко желание на мъжете трябва да бъде задоволявано и опрощавано. Нека просто не злоупотребяваме със словосъчетанието "сексуално насилие". Защото много жени целенасочено влизат в гората, а там, още от приказките знаем, че има вълк.  

Историята с Кубрат Пулев е колкото смешна и жалка, толкова и поучителна. Адреналин, хормони, низки страсти… и голям кьорфишек. Винаги съм смятала, че зад голямата показност има и голям фалш, в днешния свят и… много пари, придобити от дела.

Ежедневно по света има стотици жени, пребивани и насилвани от мъже, но под прожекторите попадат само имената на онези, които са в публичното пространство и ние смело ги анатемосваме. За тях се сещаме и двадесет години след като са злоупотребили с "честта" ни. Някак не звучи достойно.

И нека разграничаваме постиженията на артиста и спортиста от човека и поведението му. "Ловът на вещици" и маккартизмът изглеждат някак нелепо през 21 век.