Най-лошото в реакциите на европейските политици към деструктивни сили като „Алтернатива за Германия“ (AfD) е упоритостта, с която те отказват да видят причините за тяхната популярност — включително собствените си грешки. А точно тези грешки се превръщат в политически терен, който Русия умело използва, категоричен е дипломатът Илиян Василев. 

Започнаха с „Ура!“ за ВЕИ революцията и климатичните политики, но напълно пренебрегнаха т.нар. системни разходи — разходите (не само капиталови, но и оперативни) за интегриране на прекъсваемите източници в електроенергийната система. В резултат на това, наред с всичко останало, цената на електроенергията за потребителите се повиши. А Русия получи готова опорна точка: всичко е заради отказа от „евтиния“ руски газ и нефт.

Които, между впрочем, никога не са били истински евтини — най-вече ако към цената им добавим политическите зависимости и стратегическия риск, които вървят с тях.

След това Германия затвори АЕЦ — решение, което и днес може да бъде сериозно поставено под въпрос — а германските правителства продължиха упорито да отказват да признаят, че са допуснали груба грешки. Мерц се опита плахо да го каже, но партньорите му по коалиция го погребаха неговата "неполиткоректност" в мълчание.

И кой се възползва?

AfD.

Същото се случи и с имиграционната политика. Меркел отвори широко вратите с „Wir schaffen das“ и последиците от тази политика се оказаха много по-сложни от първоначалните обещания.

Разбира се, AfD също е противоречива и двулична, защото Германия има нужда от работна сила. Но аргументът, че повече имигранти автоматично означава повече работници, също не издържа. Част от миграцията създава значителен натиск върху социалните системи, а интеграцията на хората на пазара на труда не е автоматичен процес.

Сега Мерц, заради необходимостта от компромисна коалиция, трудно може да прокара фундаментални промени. И така Германия остава в политическа ситуация „ни напред, ни назад“.

И кой печели от това?

Отново AfD.

Но тук вече се появява по-големият проблем.

Това е и формулата, по която работи руското влияние: около реални и легитимни обществени проблеми се натрупва недоволство, а върху него идват политически сили, които предлагат не просто промяна на конкретна политика, а геополитически завой.

В различните държави механизмът е различен. Но входната врата на проруските сили винаги е популизмът.

У нас примерът е Радев. Той влезе през входната врата на борбата с корупцията и недоволството от политическата система, докато едновременно убеждаваше обществото, че категорично подкрепя ЕС и НАТО. Но ако направите дисекция на конкретните му политики и действия, може да се защити тезата, че геополитическата ориентация постепенно се оказва по-важна от реформите, които първоначално легитимират политическия му проект. Хайде опитайте се да дръпнете чертата и да оцените областите в които той действително промени България. Някаква реформа? Някаква смяна на политика? Единственото, което се откроява е смяната на акцените във външната му политика, възходът на антиукраинизма, респективно евроскептицизма.

Същият въпрос трябва да бъде зададен и към AfD.

Когато една партия говори за реални проблеми — енергия, миграция, индустрия, бюрокрация — трябва да питаме не само дали диагнозата ѝ е вярна. Трябва да питаме и какво стои зад предлаганото лечение и накъде води то Германия геополитически.

За съжаление, като гледам управляващите политици и в Германия, и в България, не съм убеден, че са готови да си вземат поуките.

Продължават да се държат така, сякаш проблем няма — нито с климатичните политики, нито с икономическите и технологичните политики, нито с миграцията.

А когато отказваш да признаеш проблема, оставяш решението на онези, които най-добре умеят да използват недоволството.

У нас е същото.

Попитайте ГЕРБ, ПП и ДБ — всички са големи „климатични борци“ и защитници на ВЕИ. Усвоители на евросредства, най-вече.

Само че ако не видите навреме цената на собствените си политики, някой друг ще я превърне в политически капитал.

И тогава вече няма да управлявате дневния ред. Ще го управляват AfD, популистите и тези, които стоят зад тях. Проблемът е, че в Германия ще задействат защитните механизми на една функционираща демокрация, за да спрат AfD по пътя към властта. В България тези защитни механизми не работят - виждате кат егоизмът надделява, дори когато трябва да се спре узурпирането на властта от проруския тандем - Радев и Йотова. Под звуците на техния хор - "ние сме баш европейци".