Фирма е взела парите, но не е извършила услуга. Екстрасенс иска да ви лекува, но методите му приличат по-скоро на рекет. Общината си гледа работата през пръсти. Различни ситуации, в които често съветът е един: „Обади се на „Господари на ефира"! За 12 сезона на екран развлекателното предаване се превърна и в нещо като телевизионна комисия за защита на потребителите. Преди дни журито на конкурса за тв журналистика „Св. Влас" награди с 5000 лв. репортерите от шоуто за особен поглед към професията. „От тези хора има голяма полза заради многобройните „Обещано" и „Изпълнено", които все по-често се появяват на екрана благодарение на тях" - обяви при връчването на чека композиторът Стефан Димитров. От „Господарите" отговориха, че ще дарят сумата за благотворителност, пише списание "Тема". 

През годините облечените в бели костюми момичета и момчета показаха със скрита камера как лекари от реномирани софийски болници източват здравната каса, как гинеколог прави тайни аборти на непълнолетни в мизерни условия, как служители на БДЖ създават стройна организация за кражби на гориво, как се търгуват фалшиви дипломи, как посредник за работа в чужбина държи работници като заложници и т.н. В актива на шоуто е и Тотка Тотевска - първата псевдолечителка, осъдена на три години ефективен затвор за лъжливата си терапия.

През последните седмици пък софийският репортер Влади Василев ни разказва за таксиметрова компания, която превозва неориентирани чужденци и хора от провинцията от летището до центъра срещу 70 лв. В отговор шофьорите на копърките поканиха Василев да изключи камерата и да дойде да се разберат отзад. По същото време Густо ми е, Велков от Пловдив, показваше как през безмитни магазини всекидневно в страната влизат хиляди стекове с цигари без бандерол.

„На ден получаваме огромно количество сигнали за нередности и злоупотреби - разказва продуцентът на „Господари на ефира" Джуди Халваджиян. - Вижте (разлиства листата), ако днес пропусна да прочета новопристигналите, утре купът ще е колкото роман. Хората ни търсят за всякакви проблеми, което не говори никак добре за държавата. Показва, че официалните институции са абдикирали. Гледаме да не пропуснем нищо съществено, но все пак твърдо не се занимаваме с битови конфликти и вражди." 

В предаването в момента работят 12 репортери - по двама в София и в Стара Загора и по един в Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Благоевград, Враца и Плевен (виж визитните им картички). Продуцентът планира постепенно да назначава хора и в по-малки градове. Халваджиян смята, че най-бързо и най-добре се развива екипът в столицата. Очаква в бъдеще още от хората си в провинцията. „Боби Ваклинов и Влади Василев имат привилегията да са постоянно пред очите ми и да учат най-бързо, защото с тях непрекъснато обменяме идеи - пояснява шефът. - С момчетата и момичетата от провинцията е по-трудно, защото с тях се виждаме доста по-рядко. Все пак ще отлича Илиян Велков в Пловдив като един от най-инициативните репортери. Той сам открива интересните теми и ги разработва добре, на което аз много държа. Доволен съм и от Митко Върбанов във Велико Търново, и от Касиков във Варна. В Бургас Стойчо Иванов също е много интелигентно момче, на което е нужна още малко инициативност. Същото мога да кажа за момичетата в екипа, които засега като че ли са по-плахи. Пламена Тонева в Русе е отскоро при нас, но има голямо желание и учи бързо. В Благоевград Мариета Димитрова също е инициативна и има интересни попадения. За съжаление, много от хората в малките градове живеят с мисълта, че при тях не се случва нищо интересно. Аз пък им обяснявам, че интересни неща се случват навсякъде, просто трябва да бъдат открити. Затова съветвам репортерите да общуват повече с редакторите и да черпят опит от тях."

През новия сезон „Господарите" имат намерение да влязат още по-сериозно в темата за здравеопазването и в проблема със злоупотребите с еврофондове. „Това са две сфери, в които кражбите са най-големи - изброява Халваджиян. - Вниманието ни все повече ще е насочено натам. С течение на времето разбрах, че забавната част от шоуто разсмива зрителите, но че истинската причина за неговия авторитет са разследванията. Затова неотдавна привлякохме към екипа бившата шефка на новините на bTV Люба Ризова. Непрекъснато инвестираме и в нови репортери. Искам всички те да се развиват и „Господари на ефира" да става все по-актуално предаване. Виждате, че наши материали все по-често влизат в новините."

Освен нови теми от есента ще има промени и във външния вид на репортерите. След години вярна служба най-после белите костюми и каскетите ще излязат в заслужена „пенсия". „Белите униформи бяха идея на стилистката ни Кремена Халваджиян - признава Джуди. - С нея наскоро решихме да освежим визията. От септември кореспондентите ще започнат да се появяват с нови облекла. Костюмите ще са по-атрактивни, но засега няма да издавам повече. Само ще кажа, че видът на момчетата и на момичетата ще стане още по-модерен. Все пак „Господари на ефира" е преди всичко развлекателно шоу. Каквото и да правим в него, то трябва да е поднесено с чувство за хумор." 

Димитър Върбанов, В. Търново

28-годишният репортер е с най-дълъг стаж в „Господари на ефира". В екипа е от девет години. „Започнах работа на 7 декември 2006-а - припомня си той. - Първият ми репортаж беше с потърпевши, купили си лекарство, което уж лекува рак, а всъщност е опасно за здравето. С журналистика се занимавам от 14-годишен, защото още от малък желаех да се стана репортер. Започнах като водещ на младежко предаване по местна търновска телевизия." 

Митко е завършил хуманитарната гимназия в града с профил „Журналистика в телевизията" и Великотърновския университет в специалностите „Педагогика" и „Масови комуникации и журналистика". Разказва, че в „Господари на ефира" се озовал с... хитрост. „Първоначално изпратих своята кандидатура, която не бе одобрена, тъй като нямах 18 години - разказва търновецът .- Две седмици по-късно отидох директно в офиса, за да се срещна с Джуди Халваджиян. Тогава казах, че съм на 20 г. Занесох и цял куп дискове с мои репортажи, както и конкретни теми, по които мога да работя във Велико Търново."

От репортажите си Митко Върбанов отличава този за строителния предприемач Христо Чапанов. „Неговата фирма беше завлякла повече от 60 семейства с пари, взети на зелено - припомня репортерът. - При опит да се срещна с г-н Чапанов получих удар с чук в главата. До този момент срещу него дори не се водеше разследване, тъй като прокуратурата казваше, че няма данни за престъпление. Половин час след като новината за удара с чук стана водеща тема за всички медии, обвинението образува досъдебно производство срещу г-н Чапанов за измами. Във Велико Търново дойде лично МВР министърът, който се зае със случая."

Илиян Велков, Пловдив 

Ако кажете - Илиян Велков, мнозина ще попитат: Кой?! Но ако бъде представен с „Густо ми е, Велков!", объркване не може да има. 27-годишният кореспондент в Пловдив е вторият най-дългогодишен член на екипа. В него е от 2008-а. В гимназията Илиян учи електротехника, след което завършва ПУ„Паисий Хилендарски". "Ако трябва да бъда честен, математическите науки не ми се отдават - усмихва се той. - Но както обичам да казвам - не е важно какво си завършил, а какво можеш да правиш. Работата на репортер в „Господари на ефира" не се изучава в университет." 

Велков смята, че зрителите го помнят най-вече със серията репортажи „Пийняци" (историята тръгна, след като пияни клошари започнаха да изскачат внезапно пред нищо неподозиращи шофьори, за да ги изнудват за пари). Според репортера обаче най-добрите разследвания на пловдивския екип са разкритията за криминални аборти на непълнолетни, извършвани от пловдивски гинеколог, схемата за преписване на изпити и измамите, които прави „жената скенер". „Сред последните ни мащабни разследвания, след които имаше и арестувани, бяха далаверите в КАТ с регистрирането на автомобили, незаконната продажба на защитени видове птици и контрабандата на цигари през границата ни с Турция" - завършва Густо ми е, Велков!

Боби Ваклинов, София

Едно от най-разпознаваемите лица на "Господари на ефира". 27-годишният репортер работи в предаването от почти шест години. „Вилнея по медиите от „юноша бледен" - разказва Боби. - Първо - още като ученик в университетското радио „Аура" на Американския университет в родния Благоевград. В първи курс се подвизавах като водещ на тийнейджърското предаване „13+" по БНТ. За да работя там, зарязах обещаваща рап кариера, но вече ги съчетавам (смее се). Завършил съм езиково училище, въпреки че и двата езика, които съм учил - и английският, и руският, са „паянтови". Дипломиран съм в специалността „Телевизионна журналистика" в СУ, а сега завършвам пак там и магистратура по „Продуцентство в креативната индустрия"." 

Първият репортаж на Боби се случва в сезона на дините, които са в основата на материала. „В буквален и в преносен смисъл - разказва водещият. - Една продавачка ми разреши да й пипна дините, а лицето й извика у мен представата за Галена."

Ваклинов със сигурност е репортерът, който е връчил най-много награди „Златен скункс". „Всяка церемония по връчване на „Златния скункс" посвоему е интересна - признава той. - Най-ярки и запомнящи се получиха гонитбите със Сергей Станишев и Христо Бисеров, при които ме удариха с врата по зъбите, сгромолясах се на стълбите в Съдебната палата и т.н."

Влади Василев, София 

28-годишният Влади Василев работи в „Господари на ефира" от седем години. Преди това бил барман. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура „Св. Константин Кирил Фолософ", а след това право в СУ. „Благодарен съм на продуцента Джуди Халваджиян, че ми даде възможност да се развивам и в правото - допълва той. - В момента освен репортер работя и като юрисконсулт във фирмата."  

Първият му репортаж е за фантомна тролейбусна спирка в „Люлин". Споделя, че най-интересна и същевременно трудна тема е тази, с която се занимава в момента - за такситата копърки на аерогарата в София.

Дани Йорданов, Враца

Врачанският кореспондент е в предаването от две години. Преди това е работил във вестник, но по специалност е счетоводител. „Може би дори щях да стана такъв, ако не бях послушал вътрешния си глас, който не ме оставяше да спя и денем, и нощем ми шепнеше, че цифрите и тънките сметки не са за мен - усмихва се Дани. - После записах българска филология в СУ. Един ден се събудих и реших, че е време да пробвам нещо ново, и видях, че „Господари на ефира" търсят нови репортери. Първият ми репортаж беше за жиците, надвиснали над улиците във Враца. Не знам как изобщо мина по телевизията, тъй като направих пълна импровизация. В предаването се чувствам отлично, защото хем се забавлявам, хем помагам за решаването на проблемите на хората."

Стойчо Иванов, Бургас

В „Господарите" е от 2009 г. Преди това има доста опит в ефира на бургаски телевизии и радиа. Бил е радиоводещ, водещ на новини, на кинопредаване и дори - оператор. Разказва, че и досега продължава да се занимава с няколко неща едновременно. Завършил е техникум по фина механика и оптика със специалност „Кинотехника". Първият му репортаж е за Бургаския окръжен съд, на чиято фасада дълги години стоял стар и подвеждащ надпис „Бургаски свободен университет". 

„А най-драматичният беше, когато веднъж едва не ме арестуваха - продължава Стойчо. - Прекъснах заседание на Общинския съвет в Бургас и буквално минах в гръб на кмета с тухла в ръка. Тухлата беше само една от огромните отломки, които непрекъснато падаха върху главите на минувачи от рушаща се фасада насред центъра. Исках да му обясня нагледно колко опасни са неподдържаните стари сгради и как собствениците им нехаят за проблема. Стана голям скандал. Имаше крясъци, викове, обяснения, но всичко приключи благополучно. В крайна сметка общината се намеси и собствениците обезопасиха сградата." 

Пламенка Тонева, Русе

В екипа е от три години. Преди това не се е занимавала с телевизия, макар да е завършила журналистика. Докато следва, работи и като помощник в стоматологичен кабинет в Русе. „Работата ми харесваше, но целта ми беше да работя това, за което съм учила - разказва Пламенка. - Като ученичка пък завърших математическата гимназия „Баба Тонка". Аз обичам математиката, но тя мен - не. Между нас не се получи. Още в 9-и клас смених приоритетите си и не съжалявам. В „Господарите" попаднах случайно и това е втората ми сбъдната мечта след журналистиката."

В първия репортаж помага на колегите си от София. Те правят материал за модна агенция, която мами млади момичета. Репортерите от провинцията трябваше да интервюираме потърпевши - спомня си Пламенка. - Оказа се, че май аз се срамувам много повече от момичето, което снимахме в Русе." Най-интересният й репортаж е от клетката на двете мечки в Лесопарк „Липник" в село Николово. „Въпреки импровизираната ми смелост мечокът Станди успя да ме удари по ръката. Още има следи от нокти по микрофона" -показва кореспондентката.

Мариета Димитрова, Благоевград

В предаването работи от 2012-а. Преди това е автор и водещ на сутрешно предаване по местната телевизия „Око". „Много по-различна, спокойна и дори бих казала скучна работа в сравнение със сегашната. В момента, в който Джуди Халваджиян ме одобри за репортер, бях в отпуск по майчинство. Затова може да се каже, че чрез „Господарите" замениха мръсните памперси на бебето с „мръсните ризи" на хора, които злоупотребяват с останалите." 

Завършила е архитектура. „Но очевадно се чувствам по-добре с микрофон в ръка, отколкото с чертежите - признава благоевградчанката. - Предпочетох да „строя" справедливост вместо сгради, за което майки ми и до днес ми се сърди (това беше нейна мечта). Смятам обаче, че сега тайничко се радва, когато ме види по телевизията."

Първият й репортаж е от Сандански, където собственик на мебелен магазин не изпълнява поръчки на клиенти, платили капаро. „Беше много вълнуващо - връща се назад Мариета. - Спомням си, че костюмът ми беше голям, но въпреки цялата ми суетност това изобщо не ме вълнуваше. Просто исках репортажът да се получи. Хората, които ме потърсиха, толкова се радваха, че съм при тях, че ме накараха да се почувствам значима. А най-трудният репортаж определено беше в разложкото село Бачево. Ставаше въпрос за корупционна схема за източване на евросредства от земеделски производител, покровителстван от кметицата и не без подкрепата на кмета на Разлог. Ощетени бяха много съвестни и трудолюбиви земеделски производители от района. Както и обикновени хора от селото, чиито земи бяха завзети. Разплитането на схемата беше трудно, тъй като всички се пазеха взаимно. Смятам обаче, че до голяма степен успяхме да осветлим нещата. Имаше и заплахи, но не се отказахме. Показахме, че когато се захванат с нещо, „Господари на ефира" го свършват."

Добромир Ангелов, Стара Загора 

25-годишният Добромир е член на "Господари на ефира" от две години и половина. Това е първата му работа в медии. Завършил е училище "Максим Горки" в Стара Загора с испански и френски език. „Преди по-малко от месец пък защитих дипломната си работа в НБУ и вече съм и дипломиран магистър по журналистика." Първият му репортаж е за старозагорски подлези в ужасно състояние. „Не съм съвсем сигурен, че тогава знаехме какво точно правим, но все пак репортажът се излъчи. Него си го обичам най- много... все пак ми е първият."

Най-трудни пък му се сторили перипетиите, които имали, докато уговорят интервю с бивша областна управителка на Стара Загора. „С другия кореспондент в града Мирослав все още бяхме млади и зелени и не знаехме как точно да реагираме на някои неща - признава Добри. - Тогава се сблъсках за първи път и с някои особености на родните политици."

Мирослав Маринов, Стара Загора 

Миро също е в предаването от две години и половина и също преди това не е работил в телевизия и медии. На 34 години е и по професия доскоро бил счетоводител. „Доста скучна дейност и въобще не съжалявам, че я напуснах." Възпитаник е на Държавната търговска гимназия в Стара Загора и на Стопанската академия "Д.А. Ценов" в Свищов. В „Господарите" попада, след като изпратил примерен репортаж на тема, която според него е важна за региона. „Видеото бях заснел сам, с домашната си камера, по сценарий, който също някак скалъпих сам - разказва кореспондентът. - Откровено казано, не смятах, че имам шанс да бъда одобрен. Те пък взеха, че ме избраха."

Борис Касиков, Варна

Тежко ми, Касиков е в шоуто от 2009 г., а с телевизия се занимава от 18 години. „Имам претенциите да съм част от едно от първите младежки предавания в България - разказва той. - Казваше се "Остро" и се излъчваше по Мустанг ТВ (преди да стане МСАТ) през 1998 г. 37-годишният варненец е възпитаник на Хуманитарната гимназия в града и е завършил журналистика във Варненския свободен университет. Не помни със сигурност кой е първият му репортаж за „Господарите". „Може би беше за поникналата марихуана в центъра. - Добре помни обаче най-трудният: - Да дам „Златен скункс" на Кирил Йорданов. Два пъти успя да се измъкне, но на третия път срещна "рунтави гърди"." Разказва, че откакто е свързан с предаването, трудно се появява на обществени места. „Те са едни подсвирквания, едни подвиквания, постоянни оплаквания", усмихва се той.

Венцислава Григорова-Павлова, Плевен

38-годишната Венцислава работи в „Господари на ефира" от осем години, а с телевизията е свързана от още седем. Преди това е била водеща на сутрешен блок и говорител. Завършила е финанси и банково дело във Великотърновския университет. Първият й репортаж е за откраднатия барелеф на оперната прима Гена Димитрова в Плевен. „И то под носа на денонощната охрана - припомня тя .- Барелефът беше изработен от чист бронз. След серия от наши репортажи беше изработен нов барелеф и монтиран с нужните мерки срещу последваща кражба. И до ден днешен си е на мястото, явно охраната вече не спи."

TrafficNews.bg