След победата на Илияна Йотова на президентските избори България ще има жена държавен глава. Какво означава това за страната и какви са очакванията към новия президент? Йотова влиза в мандата с дългогодишен политически опит, два мандата като вицепрезидент и близо десетилетие работа в Европейския парламент. Дали ще успее да използва тези контакти и познания, за да засили позициите на България в Европа, какви ще бъдат приоритетите ѝ и доколко президентската институция може реално да повлияе върху живота на хората? Разговаряме със социолога Алексей Пампоров.


– Доц. Пампоров, Илияна Йотова вече е избрана за президент. Какво предстои оттук нататък и какво можем да очакваме от нея? Къде е нейната най-голяма сила?

– Илияна Йотова е изключително опитен политик. Покрай двата ѝ мандата като вицепрезидент на Румен Радев сякаш много хора забравят или пропускат да вземат предвид предишната ѝ кариера. А тя е била близо десет години евродепутат. Познава много добре функционирането и структурите на Европейския съюз и Европейската комисия и е разпознаваема там.

По време на кампанията опозицията се опита да я представи като тясно свързана с Русия, но всъщност тя е по-скоро изключително тясно свързана с франкофонските среди – както в България, така и в Европа.

Затова очаквам след официалното ѝ встъпване в длъжност да има знаково посещение във Франция, както и такова в Брюксел. Това би било начин да маркира своето присъствие на европейската политическа сцена и да възстанови или активизира контактите си там.

– Как тези международни контакти могат да се превърнат в реална полза за България?

– Работата на правителството и на местните власти е да ни помагат да живеем по-добре.
Ролята на президента е по-скоро представителна и контролираща. Един от основните инструменти, с които разполага, е например правото на вето.

Затова не бива да очакваме, че президентът самостоятелно може да реши непосредствените проблеми на хората. Но може да влияе върху политическите процеси, да поставя важни теми на дневен ред и да представлява България в международните отношения.

– С какво Илияна Йотова ще се различава от предшествениците си?

– За да преценим какво ще прави и доколко ще бъде различна от досегашните президенти, трябва да изчакаме да видим кого ще покани в експертния си екип.

Ще има ли изявен експерт по демография и етнически политики? Ще има ли специалист по антикорупция и противодействие на престъпността? Ще постави ли ситуацията в Черно море във фокуса на президентската институция – тема, с която тя се е занимавала и по време на работата си в Европейския парламент през 2009–2010 г.?

Това са важни индикатори за посоката, в която ще поеме новият президентски екип.

– Очакват ли се промени в президентската администрация и в състава на консултативните комисии?

–  Тя наследи частичен екип от съветници и секретари – защото някои от предишните влязоха в листите на “Прогресивна България”.

Предстои да видим и какво ще се случи със съставите на комисиите – за българското гражданство, по помилването, за убежището и за несъбираемите вземания. В тях също има хора, които са вече втори мандат, така че е напълно възможно да настъпят промени.
През последната година Йотова не направи резки размествания, тъй като предстояха парламентарните и президентските избори. От тази гледна точка нямаше особена необходимост от големи промени или назначаване на нови лица.

Независимо кой е в новия екип, той ще има нужда от половин до една година стиковане и от тази гледна точка нямаше нужда от големи размествания или нови лица. Сега е възможно да ни изненада.

От телевизионния екран до „Дондуков" 2: Илияна Йотова – първата жена, избрана за президент на България62-годишната Йотова извървява близо три десетилетия в политиката, преди да получи доверието на избирателите за най-високия държавен пост