Изборите в София: Митът за гражданските кандидати и кражбите на гласове

Гласувалите срещу статуквото парадоксално подкрепиха статуквото

София
28.10.2019 20:00 1041 1
Изборите в София: Митът за гражданските кандидати и кражбите на гласове

Резултатите от местните избори в София показаха, че доверието към  ГЕРБ е намаляло и че гласоподавателят търси промяна. Настоящия кмет Йорданка Фандъкова, която ще се бори на балотажа срещу Мая Манолова, преди 4 години спечели София още на първи тур с над 60%. Сега, преди балотажа, тя събира около 37%, което в гласове е около 70 000 по-малко от 2011 и 2015 г..

Политик, партия или коалиция, която да бъде припозната, като изразител на търсената промяна, обаче няма. Бившият омбудсман Мая Манолова и още по-бивш депутат от БСП, бивш заместник-председател на парламента и апологет на правителството на Орешарски, сценарист на Костинбродската афера и т.н. някак си се възползва от късата памет на избирателя и се кандидатира, като независим кандидат за кмет. Независим, но подкрепен от БСП, което даде повод на Бойко Борисов да нахока левицата, че като кукувица си търси чужди гнезда за яйцата.

Вълната срещу партиите -  бонуси и минуси

Резултатите показват още, че вълната от избиратели в столицата, нямащи доверие в партиите на статуквото, се увеличава. Така мимикрията на Манолова, която се рекламира, като независим претендент,  в комбинация с високия и личен рейтинг на омбудсман и защитник на онеправданите, успешно и позволиха да яхне тази вълна. Този ход донесе и много добър резултат за БСП, които имат почти 18% от гласовете за общински съвет при 7% преди 4 г.

Има още един кандидат, който успя да яхне тази вълна – Борис Бонев от успешната гражданска инициатива „Спаси София”. Той успя да спечели около 11% от гласовете за кмет и ще бъде общински съветник. Това, че се яви като граждански кандидат е голям успех за младеж без политическо минало, но с близо 10 г. опит в гражданския сектор и кампании, които дори  бяха припознати от Столична община. Същият ход обаче донесе разочарование на повярвалите и гласувалите за него с бюлетината за общински съвет. Тези гласове биха осигурили 7 мандата в СОС, но независимият общински съветник може да е само един, а гласовете за останалите 6 мандата отива пропорционално при неговите политически противници. Така гласувалите срещу статуквото парадоксално подкрепиха статуквото.

И двата случая, на гласувалите за Бонев и за Манолова, повярвалите в „гражданското начало” всъщност загубиха силата на представителността на вота си, защото в София, а и във всеки друг голям град решенията се взимат от общинския съвет и мнозинствата в него. 

Гласуването в СОС определя дали да се вземе заем, дали да се започне голям инфраструктурен проект, да се строят ли детски градини и училища, и прочее. Кметът е само мениджър. Не, че гражданите във властта са нещо лошо, просто законите са направени за партийно управление. 

Ако случайно Мая Манолова стане кмет, тя няма как да управлява София без мнозинство. Такова управление ще прилича на омбудсманстването й: "Аз съм за народа, ама лошите партии не дават". Но може и това да е целтта да Манолова - да напомпи рейтинг с кметуване и да мине на следващото ниво: парламент и/или президент. Все пак властта е цел на всеки политик. 

Дясното и кражбите на гласове

Демократична България (ДСБ, „Да, България” и „Зелено движение”), наричани още „автентичното дясно” и „градската десница” дълго търсиха кандидат си за кмет, но не го намираха. Ситуацията е била като от виц „който иска – не става, който става – не иска”. Докато в полезрението им попада талантливият архитект Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България, направил най-силно обществено впечатление с идеите за бъдещето на Паметника на Съветската армия. 

Игнатов може да е добър архитект, но по време на кампанията се видя, че няма политически опит. Противоречивите му изказания за бъдещето на паметника, които после обяви за шега и концептуална архитектура, му донесоха повече негативи, отколкото позитиви. Естетическия шок от червения тапет в квартирата му – също. Появите му в телевизионните дебати не бяха убедителни.

Издигането на Игнатов от „демократите” породи вълна от недоволство в социалните мрежи, че не са подкрепили Бонев. Това недоволство се възроди с нова сила след обявяването на прогнозните изборни резултати. „Ето виждате ли, резултатите на Бонев и Игнатов, ако бяхте издигнали Бонев можеше да сте на балотаж”, подобни коментари можеха да се прочетат със стотици под постовете на политици от „Демократична България”. 

В интерес на истината ръководството на ДБ се е срещало много пъти с Бонев, но той не е искал да бъде издигнат за кмет от партия, а е бил съгласен само на подкрепа. Други пък сочеха с пръст Бонев като лошия, който краде от гласовете на Демократична България.

Тази емоционалност не съответства на изборната реалност, в която коалиция от 2 плюс 2 не прави 4. Това се потвърждава и от сондажите по време на екзитпола. 80 % от избиратели на Бонев не са симпатизанти на ДБ и вероятно нямаше да гласуват за него. Ако беше подкрепен, като независим също щеше да има отлив на гласове. Теориите, че еди кой си отнемал гласоподаватели на тази и онази партия са несъстоятелни, защото гласовете не са влог или зестра на определена партия и преливането им е отчетено при всички кандидати. Друг е въпросът дали Игнатов беше най-добрият кандидат след като за него са гласували значително по-малко столичани, отколкото за листата на Демократична България.

Напишете коментар
Вашите коментари през Trafficnews.bg
1 Коментара
Сортирай по
коментар

Костинбродска лъжкиня 21:53, 29.10.2019

Да е жива и здрава и успех на г-жа Фандъкова. Скритата червена фльорца няма да види хаир. След толкова много лъжи

Oтговора0
Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина