"Скритите послания с  Красимир Куртев“ - Скъпи читатели на Trafficnews, добре дошли в рубриката! В поредното издание ще ви представя темата -  Драконът Халкорион – пазителят на скъпоценните камъни.

Според древни апокрифи, открити в днешните земи на Тракия и Мала Азия, V век преди новата ера – време, в което хората все още вярвали, че планините дишат, а реките помнят – съществувал дракон.

В писанията се описват няколко имена: Халкорион („Златната сърцевина“), Спекълар („Огледалото“) и Аур'Фалас („Светлината, която лети“). Различните ръкописи спорят за истинското му име, но всички се съгласяват за едно – той бил владетел на подземните съкровища.

 

В други апокрифи четем, че драконът държал в себе си всички ценности на земята. Не като пират, който трупа злато, а като дърво, което носи плод – той раждал скъпоценните камъни. Те били част от неговата плът, от кръвта му, от дъха му. Докато той летял, скалите под него започвали да светят в цветовете на люспите му.

Учените предполагат, че по това време внезапно се разкриват доста находища на скъпоценни камъни в района на днешна Северна Гърция, Южна България и Западна Турция. Те се позовават на древното писание за дракона, за да обяснят този необичаен геоложки феномен.

В апокрифа, озаглавен „Песен за люспите“, се разказва:

Драконът на име Халкорион излизал на лов от планината Хемус (днешен Стара планина) и политал в небесата. Крилете му били като два изгряващи слънца, а люспите му звънтели като стотици камбани. Когато прелитал над реките, водата почерняла от отблясъците му. Когато кацал на върховете, земята треперела – не от страх, а от радост, че го носи.

Вероятно драконът бил нападнат от племето на тракийските беси – народ, известен с това, че не се страхувал от богове, нито от зверове. Други източници сочат племето „мелфините“ („черните копиеносци“). Мотивът за нападението е неясен – може би алчност за блясъка му, може би ритуална жертва.

Когато го ранили, от очите на дракона паднали сапфири.

Според апокрифите сапфирите били сини като небето, през което той прелитал за последен път. Те се врязали в скалите и останали там. И до днес в района на планината Хемус се откриват синкави късове камък, които местните наричат „драконови сълзи“.

А после – рана след рана, камък след камък:

От кръвта му паднали рубини – там, където капките докоснали земята, пониквали червени кристали.

От зъбите му – диаманти, най-твърдите камъни, защото били част от мълчанието му.

От дъха му – аметисти, които попили в скалите като лилава мъгла.

От сърцето му, в мига преди да спре да бие – розов кварц.

От последния му дъх над водата – перли, които изплували на повърхността на езерата.

А от костите му, бавно превръщащи се в камък – всички останали скъпоценни цветове: изумруд, оникс, опал, турмалин, лазурит, хризопраз.

В един от апокрифите се казва:

„И когато драконът паднал, земята го приела. И планините, които го пазели, заплакали с каменни сълзи. И тези сълзи били скъпоценни.“

Учените спорят дали това е мит, или спомен за истинско събитие – огромно земетресение, което отворило нови рудни жили, и хората го обяснили чрез дракон.

Въпросът е: защо толкова различни народи помнят една и съща история – за същество, което, когато умира, раздава светлина?

В апокрифа се крие послание, по-ценно от всеки рубин:

„Болката, която не превръщаш в омраза, се превръща в камък. И този камък носиш в себе си – той тежи, но и свети.“.

 

Бъдете здрави!

Подбрал и изготвил за всички читатели на Trafficnews.bg от езотеричния и астрологичен анализатор Красимир Куртев - Doctor Honoris Causa.