Подготвят се мащабни промени в изискванията, свързани с предоставяне на документи по гишета, които обещават да сложат край на опашките за изкарване на удостоверения. Експерти и граждани обаче предупреждават за опасност от "дигитални сривове" и блокирани сделки. 

Министерският съвет пусна за обществено обсъждане дългоочакван проект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Реформата е ключова стъпка към реализирането на така наречените "епизоди от живота" – раждане, сключване на брак, преместване и смърт. Целта е ясна: държавата най-после да престане да превръща гражданите си в безплатни куриери между различните институции.

Но докато мотивите звучат обещаващо, задълбоченият прочит на обществените консултации разкрива сериозни подводни камъни, които могат да превърнат удобството в бюрократичен капан.

Край на "хартиеното доказване"

С проекта окончателно отпада задължението гражданите да представят удостоверения за раждане, за сключен граждански брак, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за постоянен адрес и удостоверение за наследници. Институциите, нотариусите, съдилищата и организациите, предоставящи обществени услуги, ще бъдат задължени да извличат тези данни служебно по електронен път.

Раждането и смъртта вече ще се администрират много по-бързо. Болниците ще изпращат съобщенията за тези събития директно и електронно към общините чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС). Това ще намали сроковете за съставяне на акт за раждане от 7 на 5 дни, а съобщението от болницата ще пътува само 3 дни вместо досегашните 5.

Заявяването на постоянен и настоящ адрес ще бъде облекчено. Досега гражданите трябваше да попълват два отделни документа (заявление и адресна карта), дори когато двата адреса съвпадат. С новите текстове те се обединяват в една обща бланка – заявление за адресна регистрация.

Тъй като реформата е съобразена с влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., всички административни санкции в закона автоматично се превалутират. Така например, глобата от 500 до 1000 лв. става от 255,65 до 511,29 евро.

Когато дигитализацията се сблъска с реалността

Въпреки безспорните плюсове, проектът събра остри критики по време на обществените консултации. Част от възраженията дори използват анализи от изкуствен интелект, за да покажат пробойните в системата. Ето кои са най-големите рискове:

Парадоксът на "Забранената хартия"

Законът забранява на нотариуси и институции да изискват хартиени удостоверения. Проблемът е, че масивът на ЕСГРАОН не е перфектен, особено за събития преди 2000 г. Ако данните липсват в дигиталния регистър, институцията ще трябва служебно да изиска документа от общината. Резултатът? Дори да носите в себе си напълно валидно хартиено удостоверение за брак, нотариусът няма да може да го приеме. Сделката ви с имот може да бъде блокирана със седмици, докато общината сканира и върне документа по служебен път.

"Слепият" трансфер на грешки при наследствата

Досега, когато гражданин извади удостоверение за наследници на хартия, той може да забележи грешка (например липсващо дете от първи брак или сгрешено име) и да поиска корекция преди сделката. С директния служебен трансфер, данните ще текат към съда или нотариуса "на сляпо". Това може да доведе до порочни съдебни решения или източване на банкови сметки от "липсващи" в регистъра наследници.

Дигитални сривове могат да отложат погребения

Съобщенията за смърт ще минават изцяло през НЗИС. Ако системата се срине или има профилактика в петък следобед, общината няма да получи документа. Без издаден акт за смърт, траурните агенции и гробищните паркове няма да могат да извършат погребение през уикенда.

Капанът за живеещите в хотели

Гражданите, които живеят дългосрочно в хотели или места за настаняване, могат да получат регистрация там за максимум 4 месеца. След това регистрацията им се заличава и им се дава "служебен адрес" в общината. Коментатори предупреждават, че това води до порочната практика "фиктивно връчване" – съдилища, НАП и съдебни изпълнители изпращат призовки в сградата на общината, залепват уведомление на таблото и след две седмици държавата приема, че лицето е редовно уведомено. Така човек може да бъде осъден неприсъствено или да осъмне със запорирани сметки, докато си живее спокойно в хотела.

Гражданите на ЕС – без ЕГН и права?

Друг сериозен проблем, повдигнат в обсъжданията, е дискриминацията на постоянно пребиваващите граждани на ЕС. Държавата е преустановила изписването на ЕГН в техните карти за пребиваване, въпреки че всички административни, банкови и здравни услуги в България изискват този идентификатор. Това води до абсурдни ситуации – откази за спешна медицинска помощ, невъзможност за подписване на трудов договор и дори блокиране на банкови карти за европейски граждани, които иначе легално живеят и работят у нас.

Какво следва?

Въвеждането на Централизирана автоматизирана информационна система (ЦАИС) „Гражданска регистрация“ трябва да приключи до края на 2026 г.. Дали държавата ще се вслуша в предупрежденията на гражданите и ще изчисти дефектите в закона, преди той да влезе в сила, предстои да разберем. Едно е сигурно – пътят към дигиталния рай все още е осеян с бюрократични препятствия.