Ти си моят герой. Да, точно ти. Защото не си длъжен да ми помагаш (колко много други биха свили рамене и осъдили държавата, лекарите, живота…), но ти ще ми помогнеш — затова си необикновен и правиш света по-хубаво място. Искам да запомниш това и да живееш с тази мисъл всеки ден.

Така започва обръщението в социалните мрежи на една млада жена - майка и съпруга. То е толкова истинско, че хваща за гърлото. Прочетете го и ще разберете каква е цената на надеждата за Анастасия. И ако имате възможност, помогнете!

Аз съм Анастасия и допреди няколко години бих се представила така: майка на малък разбойник със специално име Пресиян; съпруга на уникален мъж; стихийно бедствие на работата си, щастлива жена. Обичам да пътувам и да се смея (откровено, от сърце). Все още съм всички тези неща, знам го, но сега, когато помисля за себе си и как бих се представила, един ужасен мъничък глас ми казва: болна от левкeмия.

Всичко започна лятото на 2015 г., когато бях диагностицирана с рак на кръвта. Първата ми реакция? Паника! После дойде лошият въпрос "защо?"... После реших: Сигурно ще е много тежко... не знам дали ще се справя... но няма лесно да се дам! И така, борбата с “мекотелото” започна. Невъобразими количества химия се вляха в тялото ми, а аз стоически понасях всички по-малко или повече болезнени странични ефекти от терапиите, плюс неприятните изследвания, операции и прочее.

И все пак, нека се знае, не аз съм героя в тази история, а ти. Аз трябва да се боря, за да живея. А ти не трябва да правиш нищо и все пак (може би) ще го направиш. Това са героите.

През януари на 2017 г., след успешна трансплантация на стволови клетки в България, нещата започнаха да се оправят. Аз се чувствах идеално, изследванията бяха перфектни и изглеждаше, че ще изплуваме, но…  Само няколко месеца по-късно, през май 2017 г. болестта се върна с ракови клетки в централната нервна система и всичко се започна наново... 

След като лекарите в България ми предложиха лечение, което би съсипало първата трансплантация, а същевременно с това носи немалки рискове за мен, решихме да потърсим второ мнение в Германия. След получена оферта за лечение, веднага подадохме документи към Комисията за лечение в чужбина с надежда, че министерството ще отпусне необходимата за трансплантацията сума, но... След дългото 4 месечно чакане, комисията се произнесе по моя нестандартен случай с гръмогласно НЕ.

И така, както знаете, следва една голяяяяяяма сума, с която отсега се извинявам, че ще ви хлопна: ще ми се да не се налагаше. Ще ви я споделя след секунда, но по-важното е, че в Германия, освен главозамайващата оферта за лечение, ми предложиха и надежда: не просто за живот, а за нормален, пълноценен живот. Реален шанс Пресиян да казва "мама" не само посочвайки на семейната ни снимка на стената!

Тази надежда обаче си има цена и тя е €230 000.

Честно казано, даже не съм сигурна може ли да съберем такава сума в България. Та колко милиона останахме…? 
Но после се сетих: често живота ни учи на простата истина - тайната е в качеството, а не в количеството. Тук може да сме малко, може да не сме много усмихнати по улиците или приветливи в асансьора, и да се ядосваме, като ни спират на паркомястото. Истината обаче е, че сме качествени хора. Ей тука, от вътре, където има значение, сме съпричастни, сърдечни и добри.
И когато осъзнах това, аз започнах да вярвам в теб. 

Ти си моят герой.

Опции за дарения:

Дарителски сметки на Анастасия Арикова:
BG42PRCB92301025785017 - сметка в лева
BG62PRCB92301425785012 - сметка в евро
ПроКредит Банк (България) ЕАД; BIC: PRCBBGSF

Бутон "Даряване" води директно към сайта на DMS и позволява да се направи дарение чрез ePay или с дебитна карта. Може да дарите и с СМС на номер 17 777 с текст DMS ANASTASIA.

PayPal: a.aricova@gmail.com