Преди няколко месеца кабинетът Борисов 3 изглеждаше стабилен като Хеопсовата пирамида. Привидност, която започна да се разсейва, след като на улицата излязоха майките на деца с увреждания. Бащите се скриха зад биологичната си функция и не се нагърбиха със социална роля, но и без тях изстрадалите жени сепнаха общественото съзнание: тежко, много е тежко да се живее в увредена държава.

Скокнаха цените на горивата, заговори се за оскъпяване на застраховки и данъци, и хора с полупразни джобове излязоха на улицата с възглас „Оставка!“ Най-голямата опозиционна партия призова за незабавни предсрочни избори и промяна на управленската система.

Да, промяна е необходима, след като проточилият се преход ни изведе от тоталитарно тромаво и нелогично обществено устройство, стремглаво втурвайки се в абсурдна демокрация. Към днешна дата, почти 3 десетилетия след бурната есен на 1989 година, президентът е точен диагностик на недъзите, но не е и не може да бъде терапевт.

Ако съблюдаваме върховенството на закона, радикална промяна е възможна след свикване на Велико народно събрание и конституционни корекции. Необходим е широк обществен дебат за очертаване на цели и мерки за постигането им. Това не може да се случи сега поради липса на критична маса – нито като уличен, нито като парламентарен натиск.

Борисов стигна своя управленски максимум и не може да се отрече, че посоката е нагоре. При все това растежът не е достатъчен и България трайно ще си остане най-бедната страна в Европейския съюз. Толкоз. Да не поглеждаме към други континенти, дали пример как една страна за 20-25 години може да загърби нищетата и да се превърне в икономически тигър. Сингапур например. Вижте къде е сега Полша, в чиито магазини при падането на Берлинската стена имаше само оцет.

Оставка на правителството днес-утре би означавало предсрочни избори през февруари. Борисов вече два пъти е хвърлял оставка, след като интуитивно е долавял, че това е печеливш ход. Сега не може да си го позволи, защото би означавало бягство от отговорност с тежки негативни последици. И като опитен каратист той не стиска юмруци, а пипа с меки ръкавици. Идат Рождественски и Новогодишни празници. Със стиснати зъби ще чака и най-вероятно ще спечели европейските избори в края на май 2019 г. Ще разчита на същото и на местните избори наесен. При такава коалиция не му трябва опозиция и дори да се стигне до предсрочни парламентарни избори, ГЕРБ има около милион твърд електорат и ще остане първа партия в Народното събрание.

Впрочем, Нинова е по-скоро глашатай, отколкото опонент на премиера. Никой друг не работи в момента така интензивно за кабинет Борисов 4. Би могла да докара нещата до служебно правителство, но след пореден изборен крах ще загуби и партийното лидерство, щом не само вътрешната опозиция смята, че то не й приляга.

Моментните турбуленции не са достатъчни да издухат статуквото. Все едно някой да се надява, че с домашно питие може да излекува пневмония. Както е забелязал фолклорният зевзек, ракията е за пиене, а шишето – за триене. Носи моментно облекчение, но не лекува.

А кардиналните промени могат да почакат…