През цялото съществуване на Третата Българска държава, политическият ни живот е силно повлиян от решенията на Великите сили. Първо Русия, после страните от Централна Европа, отново Русия. Винаги силните държави в света са водили борба за господство у нас.

Така е и сега. Само като погледне човек медийния пейзаж, му става ясно кой е русофил, американофил, европофил, всякакъв друг "фил", "фоб" и какво ли още не. Въпреки, че всички осъзнаваме колко е вредна медийната пропаганда, въпреки че работи с променлив успех, щем не щем биваме повлияни от нея.

Има едно нещо, което може да ни избави от нейното хаотично въздействие, водещо до летална фаза на историческа/политическа/социална шизофрения. И това е нещо е интересът. Интересът към събитията, които се случват по света и ни влияят пряко или косвено.

На пръв поглед това звучи идиотско.

"Какво ми дреме какво се случва в Русия? Те си имат Путин и той ги пази!". Веднага давам пример, с нашия министър на туризма, Николина Ангелкова, която преди известно време обяви план за това, че ще привлича руски туристи с евтините ни медицински услуги. Въобще няма да коментирам медицината ни, а ще спомена, че през зимата на 2014 година в рамките на няколко седмици руският народ обедня двойно. Курсът рубла/долар скочи от 32 към 1, на над 60 рубли за долар. По какъв точно начин нашата евтина медицина ще привлече двойно обеднелите руски туристи тук – не знам.

"Какво ми дреме какво прави Тръмп с Китай?". Новият пакет стоки, чиито мита бяха повишени до 25% пряко ще се отрази на цените на техниката на Apple по цял свят. Гигантът от Купертино, ще разпредели тежестта от митата равномерно навсякъде.

И мога да продължавам така още много дълго време. Очевидно е, че освен влиянието върху живота на всеки от нас, държавата и бъдещето на България зависи пряко от това, което се случва на хиляди километри от нея. Щем не щем – това е. Затова и трябва да ни дреме.